„ Донеси ми главата на принца”

Великата книга на Зелазни и Шекли. Хилядолетното състезание между мрака и светлината. Всичко започва с пъкления план на демона Аззи Елвул и завършва наравно. Някога тия планове вървяха, поне до определен момент. Сега работят само в много закостенели и ком.болни мозъци. Пак до определен момент. Защото цивилизационното решение на всички проблеми е РАЗГОВОРЪТ. И случайното изглаждане на противоречията. Парвенющината не е приоритет. Не е начин на общуване. Пресен пример от моята работа:
/ По причини подразбиращи се, все пак съм дофтор и за мен все още има, такова нещо, като лекарска тайна, ще бъда метафоричен /
Някакъв колега, случайно назначен от мен и случайно вършещ само административна работа, когато му дойде времето се самоназначи за директор по... квито и да е въпроси. С благоволението на Боговете разбира се. Визирам по – висшестоящите от мен. Оттогава той с благ тон ми дава заповеди, кара ме да правя неща, които са работа на целия технически персонал, и защото разбирам от техника ме натовари с управлението на нашия компютърен модул. Лошо няма. Само дето той брутално взе моята най- ценна функция – консултациите на болни хора. И продължи напред. Вече се вихри навсякъде, протектирана от Боговете. И до кога?
До днес дорогие друзя, защото сте такива и постъпвате като малки демончета от трети разряд. Не говорите направо с хората, а се правите на директори.
Ами за разлика от Аззи, не сте толкова умни, и няма равен резултат.
Има победа, дори и служебна за другия отбор.
И червен картон в последната минута за вас.