петък, 25 септември 2009 г.

СТОТЕ ЧИФЛИКА


ГЛАВА 6 – та
/ предизборната кампания - събранието /

Торта. Това се въртеше в главата на Горо, докато гледаше гледаше как пламъците обхващат чучелото. Погледна към Ида и си помисли за тайната си барака. Пламъците го бяха вдъхновили за подвизи, той се обърна към Филенкацен и каза:
- Трябва да ти покажа нещо.
- ТИ ЛУД ЛИ СИ БЕ... каакво, мооже? – покана все пак.
- Като изгори кладата, ще ти покажа.
През това време Ева през сълзи скандираше:
- ДОКТОРА ВЪН, доктора вън...- с все по отслабващ глас.
Покрай тях мина една много нетипична двойка, която се отправи към кръчмата. Оглег и Рупр. „ Какво ли ще правят там ?” разсеяно си помисли Ева.
- Тия на къде са тръгнали? – я извади от унеса Ида.
- Ами, май господин Груп ще се срещне с доктора - каза Горо.
- Ще го убие – констатира Ида – и ние ще изгорим окървавения му труп тук.
- Моля те, това не влиза в предизборната кампания! – контрира я Ева.
- И, не е хуманно... – каза тихо Горо, той си изхвърляше буболечките от чифлика в съседните, но не ги убиваше.
- Хайде – изкомандва Ида – отиваме да гледаме как ония го отопцират на живо.
- Аутопсират – промълви Горо.
- Няма да ме изберат заради този инцидент – кротко и примирено каза Ева.
- Това ще бъде КАМЪКА на сълзите на всички, които ни се опълчат – не мирясваше Ида.
- Рупр ще го....
- Ще му постави точна диагноза, каквато заслужава!
- Ама ние се опитвахме да кажем на хората, че имат права, че могат да се чувстват сигурни...
- Аз ще се чувствам по – сигурна, когато тоя интелектуалец се махне от тук . Тоя гледа пъпките на хората, виждал им е... Срам ме е да го кажа.
- Гърба – се намеси Горо.
- Още по – лошо, чувала съм, че тия гледат голи трупове... и ги... ГЛЕДАТ ГОЛИ ХОРА! Това смятам за достатъчно. Някакви възражения?
- Не – отвърна Горо.
- Ама хума...
В този момент чучелото се срина и запали робата й. Горо се метна като тигър към Ева, спря на метър от нея и извади от джоба си малко флаконче. Пръсна леко и пламъците угаснаха, всички. Ама, всички, всички. Дори и тези от кладата.
- Ти КАКВО направи, бе, бе, бе... – Ида почти пелтечеше. – Ти, ти, ти...
И Горо си помисли „ Рядко съм я оставял без думи, АТАКА!” :
- Обичам те!
- ЩЕ ТИ ОТКЪСНА ГЛАВАТА ОБИЧАЩА, МАРШ В КРЪЧМАТА!
Настана мълчание, което можеше да се разреже с конец. Ида заметна наметалото си и тръгна натам кротко пеейки си „ Кръв, кръв, кръв...”. Горо я последва шепнешком. Ева стоеще на плащада и си мислеше за какъв дявол й беше да се кандидатира. И тръгна. Към Мястото на Своето... там където...

Болката в рамото не беше единственото, което изпита лекаря. Беше виждал такива хора. От тях обикновено боли.
- ДАЙ И НА МЕН ЕДНА БИРА – изрева онзи.
Тя дойде заедно с усещането за нещо лошо. Какво пък, каза си Алехандро:
- Нека бъдат три?
Стотици въпросителни се завихриха в кръчмата.
- Щом аз пия две, значи и приятелчето ще пие две наведнъж !
- Аз няма да гледам, ти снимай и го оцвети в синьо – каза Илад и остави Ремо. Стопи се . Изчезна.
- Аз съм...
- Знам Докторчето, дето е обидило Ева, хм...
- Знам, че положението ми е...
- Я, ох ,Оглег е сменил бирата. Я дай още четири да се разберем с тоя...
Мери Джейн Травай сервира бирата и прошепна:
- Моооляя, Те, не го наранявай много...
Тримата се настигнаха и влязаха едновременно в кръчмата. И чуха последната поръчка. Влажния въздух обърна застоялия и всички се обърнаха към входа. Рупр Груп каза:
- А, Ева ела тука, мойто дете да ти кажа нещо.
- ....
- И НЯМа размазан...- потреса на Ида режеше стомана.
- Хайде да си ходим.
- Горо, тоя е приятел с Рупр, а Ева пак е вцепенена...
- Да си ходим, ние не сме от тия – обяви Справедливова.
- Що бе моме? – каза доктора и си изпи бирата на екс, защото усети ковашко стискане някъде около трети шиен прешлен.
- ДА СИ ХОДИМ – изрева Ева.
- Еми, ходи си...- тихо каза лекаря.
Вратата на заведението се затвори и остана малко самота... Проводник Джорджо и Мери – Джейн...
Тримата вървяха през пътя между посевите. Мълчаха. Ева се отдели и кротко се отправи към своята...
- Искаш ли да ти покажа това, за което говорихме – унило каза Горо.
- Нямам настроение, ама след тоя ден...Малко разнообразие...
- Добре – върнатата свежест в гласа изненада дори и него.
- Ами да вървим – каза тя.
И те тръгнаха. Минаха през прекрасно подредената и изорана нива на Ида и се отзоваха във Горовата.
- Е, ти само това ли си посял? – попита скептично Ида.
- Да – малко, притеснено, признание за некомпетентност. – Ама ...
- Какво ама?
- Искам, ако ти е възможно да ми видиш бараката.
- Ммммм, ти да не си маниак ?
- Ти луда ли си БЕ?
- Добре, добре, не се пали, покажи ми я .
Горо я поведе през почти празните си полета, като изключим боровинките, те са му слабост, и кални се отзоваха пред бараката.Той отвори вратата и посочи.
Осветени от газови лампи там имаше калъпи от сирене в различен и еднакъв цвят.
- Е – каза той героично
- Ооо – каза тя и го целуна.
И Луната се скри в облак.

Няма коментари:

Публикуване на коментар