събота, 18 юни 2011 г.

Моят въображаем приятел се оказа овчар или телеграма до една непозната

Случвало ли ви се е уважаеми читатели и вече приятели, да имате въображаем приятел.

Онзи невидим човек, който ви разбира и е точно толкова очарован от вас, колкото ви се иска.

Аз си имам. Не се срамувам от това, какво като съм на 40 години.

Дълбоко в себе си всеки таи едно зрънце, мъничко колкото ориз, желание да бъде оценен от всички.

При мен е цяло оризище.

Един човек, няма значение кой, илитерат посвоему, трогателно непосредствен, откровено базиран на тъгата от картофите, избран да ръководи държавата ни си е позволил да каже на студентите, посмели да му зададат въпроса „Каква реализация имаме в България?”, следното:

„Има безработни, а ето, търсят се толкова много овчари. Агнешко месо и зеленчуци се купуват и навън.”

Цитатът е от вестник „Стандарт”

А едно дете се притеснява за изпита си по литература. За Яворов и Дебелянов.

Изключително талантливо дете.

Та реших да и напиша телеграма.

„Мила ми, за какво са ти тези двамцата, ще ги рецитираш на агнетата?

И те ще мълчат на среща ти.

Бягай. Далече.”

Моят въображаем приятел вече не ме харесва, толкова колкото трябва. Оказа се, че е овчар.

И продава агнешко в чужбина.

Явно е странник в моя обикновен ум.

И ще си отиде, там където е роден.

Агнетата все още не ми говорят.

Защо ли?

Няма коментари:

Публикуване на коментар