четвъртък, 5 ноември 2009 г.

Морските дракони с леко отклонение

- Мамо, морето защо е тъжно...

- Ами, Дракона на залива се пренесе в Балмира.

- Лошо ли е това?

- Не, тъжно е...

Онзи, който прави корали се изправи в леговището си. Разпери си крилата и прозявката му отекна в пещерите. Погледна поредната нарисувана картина и се отправи към входа. Времето предразполагаше към авантюризъм. Ревът на дракона отвя малкото кърпи на плажа. Поплува и реши, че е време за шах с мечката. Дъската бе наредена и двамата стари приятели подхванаха поредния гамбит. Онзи, който прави корали си взе царя и пожела на Огнената риба лека нощ. Настани се на бързея и се отправи към простора на морето. Не щеш ли, чу тъничко гласче:

- Помощ!

- Кой е?

- Помощ, давя се...

Лек полъх на крилата и той се оказа до малко момиченце, което наистина се давеше, както констатира безстрастния му мозък. Повдигна детето от водата с предния си рог. Кратко гледане в очите и писък.

- Ще се удавиш в сълзи дете – това трябваше да е мило.

- Драааакоооон... – виеше малкото чудовище. Ходи спасявай давещи се.

Взе краткото листо от нейната жилетка и я понесе към шахмата. Огнената риба не беше си изпил чая , когато му дойдоха гости.

- Дракооооон – малката пресипнала прицеса не спираше.

- Какво е това? – попита мечката.

Онзи, който прави корали се покашля и отговори:

- Ами човешко дете....давеше се...във водата...

- И ти какво, реши да ми го доведеш ли?

- Ама, ти беше по - близо и аз...

- Дракооооооооооооон иииииии мечкааааааааааааа... – не спираше създанието.

- МЛЪКВАЙ! – ревът на мечка и дракон, най – вероятно е прозвучал така, че да уплаши мечка и дракон.

- Ъм... – големи очи и устичка на обратен полумесец.

- Видя ли, разплака я! – каза Огнената риба.

- Неее, ти...

И както се оформи слънцето те се спогледаха и споделиха откровението на дракона:

Полетяха в малък, спретнат модел и се отзоваха с виеща топка коса и мигли в леговището с картините.

- Мога да рисувам – промълви тя.

- Харесва ли ти ? – самата мечка стана на въпросителна.

- Да...

- И какво толкова ти харесва?- Онзи, който прави корали, сякаш се беше смалил.

- Всичко, кой го е рисувал?

- Аз.

- Искаш ли да рисуваме заедно?

- Аз ли?

- Да, имаш ли бои?

- И какво да рисуваме....

Мечката махнала с ръка и прошепнала:

- За шах...

И не била чута.

Рисували дракона и детето безпир. Цветовете се смесвали от самосебеси и четките рисували без допир.

- Знаеш ли имам си мама и тати? – неочакван отговор на едно пътуване до брега.

Шахът залинял и се обработил до спокойна есен.

Рисунките увехнали.

Той заминал и си оставил залива.

- Мамо, морето защо е тъжно...

- Ами, Дракона на залива се пренесе в Балмира.

„Обичах го това чудовище” си помисли малката принцеса.

Няма коментари:

Публикуване на коментар