четвъртък, 19 ноември 2009 г.

Теория на докторацията

Тъй като днес явно съм се размузил, ще напиша за още нещо, този път малко по – битово от Народното събрание, въпреки че както е тръгнало...
Кратката ми разходка из двора на Медицинска Академия, ме наведе на някои съображения и разсъждения относно евентуалното празнуване на 8 – ми декември от студентите медици.
Бях тръгнал да си търся храна и тъй като ведомствените барчета са на ниво Централна гара, кротко пресякох булеварда с мисълта за дюнер. Какво беше моето удивление, когато видях опашка от около 10 арабски студента на дюнерджийницата. Минимум час не ми мърдаше да стоя там, защото скоростта на обслужване е такава, че би и завидял всеки средностатистически охлюв.
И се започна едно ходене по мъките и по двора на Академията. Стигнах до извода, че се говори, от студентите, или на почти неразбираем, твърде омекотен български език или на турски. Доколкото разбрах имало вълна турски студенти. Няма лошо. Да се научат на българско четмо и писмо, си мислех наивно, докато не ме заля група индийци говорещи индоанглийски. Пак лошо няма, образоваме бъдещите кадри на братска Индия, така и така тук почти всеки град си има индийска махала. Българи почти не срещна освен онази група девойки с омекотителя на родната реч.
Стигнах след дълго митарстване до една сандвичарница, за която знаех, че има нещо горе – долу по моя вкус. Поръчвайки си някаква залъгалка против хипогликемия погледа ми падна върху две девойки с отегчен от живота вид. Маникюр на фолк диви, грим и презрение към плебса с тонове. Помислих за някакви мутреси, които чакат тяхната приятелка да излезе от гинеколог.
Чакам си аз сандвича и едната кимна на другата. Станаха и какво беше моето удивление, когато ги видях с учебници по Анатомия на човека под мишница. Казах объркал съм се. Може да са чели цяла нощ и да са уморени, а грима да е прикритие за сенките под очите.
В този момент нахълтаха поредната група чужденци в лицето на три гъркини в сребристо, розово и лилаво и вниманието ми се прикова на тяхното, да го наречем облекло. Добре, че ми стана сандвича.
Излизам навън и какво да видя, двете каки с анатомиите се качиха, едната в джип БМВ, другата в джип Мерцедес, последни модели, и отпрашиха към залеза. Отново си събрах мандибулата от земята и подмятайки найлоновата си торбичка със сандвич вътре се върнах на работа.
Кой, как и защо го боли за 8 – ми декември.
Омекотителите ще си отидат при мама, защото ни са я виждали.
Турците, индийците – абсурд. На тях това нищо не им говори.
Двете каки. Боже ще бият път до планината, като Син сити е на два крачки.
И какъв е извода: На лекар в Син сити - след полунощ.
Или като на море - в Турция, Гърция или ...Индия.

Снимка блогът Кукуруз

Няма коментари:

Публикуване на коментар