Хубаво е по – малко да се говори. Или поне да се запази добрия тон. Изказването на Дянков ме обиди лично. Аз не съм бяла престилка. Аз лекувам хора. Всекидневно. Далеч съм от мисълта да ви разказвам за хуманност и тям подобни. Той обиди моя професионализъм. Не съм станал лекар за да съм хуманен, а за да лекувам. И да съм на възможно най – високото ниво, като такъв. И не, за да нося бяла престилка.Кой нормален, несамовлюбен и възпитан човек би нарекъл моето съсловие бели престилки. Да сме си ги разхождали. Аз лично моята си я разхождам всеки ден и не ми е нужен височайши съвет. Особено от финансист. Бил той и министър.
Казано е „...как преминава световната слава”. Аз ще бъда бяла престилка до края на живота си. Мандата е четири години.
Изтъркано е, но в средите на белите престилки има фраза – „ Винаги има един по – добър от теб.” И ние не го забравяме дори когато сме постигнали голям успех.
Малко започна да се прекалява от това правителство с просташко - уличния жаргон ми се струва. И не за друго, а за да се подражава на Бойко Борисов. Ама чакайте, всеки подражател е само и единствено бледо копие на оригинала.
Грубостта не е приоритет на политиците. Можеш да бъдеш твърд и едновременно с това възпитан.
Както правят в белите страни, за малко да напиша престилки.
Малката пица не прави един човек значим.
Прави го...всички знаете кое.
Само не и голямата уста.
Няма коментари:
Публикуване на коментар