понеделник, 2 ноември 2009 г.

Думи за запаса / колко ли боя трябва за да се боядиса дракон/

Няколко снимки, един розов свят, и една хипарска реалност.

Глух и не чувам, това което...

Както ни е миналото, такова e обозримата действителност.

Историята на малката принцеса и нейната круша вече е в миманса. Има само круша и спретната коронка. Приказката? Веднага.

Някога в Прасковеното време имало брат и сестра дракони. Художници. Колкото и да е странно те рисували безпир. Онова помръдване на крилата е 100 минус 40, ежедневие и спонтанна част от процеса.

Бабата дракон бдяла над тяхното...

Един ден цветовете свършили. Баба взела от дъгата малко. Само за днес.

Те си продължили да рисуват.

И тогава дошъл Славея, и им казал за относителната липса на боя.

Започнал спор за последното парченце от жълто. Огън и крила се метнали в безвремието.

Нямало спогодба за малкото жълто парче от слънце.

Сестрата погнала няколко звезди. Брата се отклонил и му станало добре от числата.

Но цветовете ги нямало.

Как се рисува само така.

Полетял брата до съседното Драконовско владение.

Там го посрещнали, и нагостили, и дали мозък на начинанието.

Сестрата се направила на невидима и отишла при леля си. Там, я нагостили с мозък, посрещнали и изпратили по живо, по здраво.

Семейния съвет реши:

Глупости, как може да накараш два дракона да се кооперират.

Никак освен, ако не ги убедиш да рисуват с въглен на лист.

Дъгата отново се появила, но драконите не й обърнали внимание. Спорили как да сложат парчето от слънце в тяхната чернобялост.

И тогава брата го хвърлил в изблик на гняв.

Сестрата размахала крила и изпепелила рисунката.

То изгряло.

Драконите се погледнали и продължили да рисуват черно – бяло.

И продълживяват.

Няма коментари:

Публикуване на коментар