вторник, 3 ноември 2009 г.

Елфът от стъклото

Есен. Ноември. Любимия ми месец. Много цветен. Прословутата Круша е чисто жълта и само някой неосъзнал се котарак я разваля с някакво оранжево.

Седя си аз на компютъра и нещо си чета в интернет. Навън е истинско стълпотворение от сиво, жълто, зелено и мрачния оранжев котарак. С бели ивици.

На прозореца се почука. Не му обърнах внимание. Слушах новия албум на Megadeth. Жици безкрай. Пак се почука. Този път по – настоятелно. Аз още повече се вглъбих в четенето. И пред монитора изникна малко човече с вид на елф излязъл от...

- Трябва да счупя прозореца ли, за да ми отвориш? – изрева създанието от педя.

Долната ми челюст придоби неочаквания размер от три метра и половина. А съсданието ми седеше на клавиатурата под формата на Ф и ме гледаше нагло.

- Какво чакаш, котката да ме изяде ли? – и не спира да говори.

- Котарак... – кротко поясних.

- Отвори прозореца, бе говедо!

Почнах да се ядосвам и му казах:

- Говедо е майка ти, а ти си непорасляк!

И налетя на бой. Гротеската, да се биеш с човече една педя няма да я разказвам. Притиснах го до стената и го попитах, глупости направо се разкрещях:

- Кво искаш бе!!!

- Само да ми отвориш прозореца... – без следа от предишното, излишно перчене.

Пуснах го и, отвратен от себе си, как може да смачкам, някой толкова малък, отворих прозореца.

- Я, това карфиол ли е? – бодър, свеж въпрос от клавиатурата ми.

- Да....

- Вече сме приятели завинаги, нали знаеш!?

- ?????

- Елфите на стъклото сме такива, ако ни пуснеш в дома си ставаме приятели завинаги.

- Ти влезе, без да съм те пуснал. – проста констатация на факти.

- Не, това беше елфския дух!

- Много боли от този дух... – още една констатация без коментар.

И така се сдобих с най – странния съквартирант на света. И то от лошите – не плаща наем и яде зеленчуци с килограми.

- Пич свършиха броколите!

- Картофите не са от тия, дето ги обичам!

- Морковите са ми много водни!

Пълна досада, но пък кой си има елф в къщи. Е, чистеше, дори ми сготви елфски хляб, не се яде, ползвайте го за декорация, напълни къщата със саксии, досаждаше докато работя, гадния навик да ползва тоалетната, докато се къпя, няма да го дискутирам, потръгна ми с жените и това няма да го дискутирам, закуската, а , бе да си имаш такова си е чист късмет.

Подхлъзнах се , залитнах и счупих стъклото. Елфа се строполи на пода от клавиатурата. Тежко дишане и шепот:

- Приятелю нали знаеш, че елфите на стъклото зависят от него?

- Не...

- Ти си грандоман...

- Да...

- Умирам, бе копеле!

- Аз...

- Остани с мен...

- С теб съм...

Есен. Ноември. Любимия ми месец. Вече не. Две сълзи и малък подарък.

Имах приятел, сега не.

Навън е истинско стълпотворение от сиво, жълто, зелено и мрачния оранжев котарак. С бели ивици.

И никой не чука на прозореца.

Няма коментари:

Публикуване на коментар