Случайно попадам в творчески запек, рядко ми се случва, но е качествено. Отворения лист на Word седи отворен вече втори ден, а аз си нямам история, която да разкажа. И...
Влизам в офиса, така му се казва на помещението, където намират подслон кафето, бисквитите, шоколадовите бонбони и всевъзможните неща за ядене, в едно болнично подразделение. Казано просто, стаята на персонала. Сипвам си кафе и виждам най – новия брой на списание „Блясък”. Едно заглавие ме удря като гръм и със скоростта на рициново масло и малко магия, от запека ми няма и следа.
„Когато Андреа беше никоя.”
Хищно се втурвам към списанието, отварям го на подходящото място и започвам да разглеждам снимките на Теодора, отнема ми известно време да стопля, че Андреа е творчески псевдоним и по дяволите коя е тая Теодора дето се е настанила на страничката на Жената Диня, която е половинка на Кубрат Пулев, който е много известен боксьор, което научавам от кратка справка с Google.
Извинявайте леко придобих оттенък на словесна салата, та за това отначало и по – бавно.
Бях чувал за Андреа, но не можех да се сетя. Google, вездесъщият Google ми помогна с кратки и не толкова данни за тази Тигрица на поп – фолк дивите. Дори видях и тортата за двадесет и третия и рожден ден, която е Произведение на кича поне за три столетия напред. Украсата представлява самата Андреа - Теодора по бански без да се пестят детайлите.
В списанието е проследен пътя от малката гара Теодора до необятния космодрум Андреа.
Снимки с дядо Коледа, на море с мама и тати, първата фотосесия на седемнадесет и с първия домашен любимец.
Удивителна метаморфоза.
Пълна промяна.
И това само за някакви си пет години.
Толкова е времето да се изкачи планината. Да станеш супер звезда. Да рекламираш мастика по бански с две дини под мишница и да пишат за теб във всяко клюкарско списание. Щях да забравя, гаджето ти трябва да е спортист. Не е задължително да е известен. И от малкото момиче, което е вярвало в дядо Коледа да не е останало дори името.
Снощи приказката за лека нощ на дъщеря ми беше ”Малката русалка”. Тя си я избра. Вълшебникът Ханс – Кристиан Андерсен. Там в неговия изкривен свят няма място за правоверни звезди и техните половинки. При оловните войници, кибритопродавачките, цветята, Кай и Герда, огнивото, вълшебните сандъци и прочие глупости. Това е място за хората, които плачат за Ариел, която се е превърнала на морска пяна, които обичат храбрия оловен войник и вярват, че лебедите всъщност са принцове. И си имат по едно грозно пате в двора.
На силиконовата планина много и здраве.
Имаме си достатъчно истински.
„Когато Андреа беше никоя.”
Добре, а сега коя е?
Влизам в офиса, така му се казва на помещението, където намират подслон кафето, бисквитите, шоколадовите бонбони и всевъзможните неща за ядене, в едно болнично подразделение. Казано просто, стаята на персонала. Сипвам си кафе и виждам най – новия брой на списание „Блясък”. Едно заглавие ме удря като гръм и със скоростта на рициново масло и малко магия, от запека ми няма и следа.
„Когато Андреа беше никоя.”
Хищно се втурвам към списанието, отварям го на подходящото място и започвам да разглеждам снимките на Теодора, отнема ми известно време да стопля, че Андреа е творчески псевдоним и по дяволите коя е тая Теодора дето се е настанила на страничката на Жената Диня, която е половинка на Кубрат Пулев, който е много известен боксьор, което научавам от кратка справка с Google.
Извинявайте леко придобих оттенък на словесна салата, та за това отначало и по – бавно.
Бях чувал за Андреа, но не можех да се сетя. Google, вездесъщият Google ми помогна с кратки и не толкова данни за тази Тигрица на поп – фолк дивите. Дори видях и тортата за двадесет и третия и рожден ден, която е Произведение на кича поне за три столетия напред. Украсата представлява самата Андреа - Теодора по бански без да се пестят детайлите.
В списанието е проследен пътя от малката гара Теодора до необятния космодрум Андреа.
Снимки с дядо Коледа, на море с мама и тати, първата фотосесия на седемнадесет и с първия домашен любимец.
Удивителна метаморфоза.
Пълна промяна.
И това само за някакви си пет години.
Толкова е времето да се изкачи планината. Да станеш супер звезда. Да рекламираш мастика по бански с две дини под мишница и да пишат за теб във всяко клюкарско списание. Щях да забравя, гаджето ти трябва да е спортист. Не е задължително да е известен. И от малкото момиче, което е вярвало в дядо Коледа да не е останало дори името.
Снощи приказката за лека нощ на дъщеря ми беше ”Малката русалка”. Тя си я избра. Вълшебникът Ханс – Кристиан Андерсен. Там в неговия изкривен свят няма място за правоверни звезди и техните половинки. При оловните войници, кибритопродавачките, цветята, Кай и Герда, огнивото, вълшебните сандъци и прочие глупости. Това е място за хората, които плачат за Ариел, която се е превърнала на морска пяна, които обичат храбрия оловен войник и вярват, че лебедите всъщност са принцове. И си имат по едно грозно пате в двора.
На силиконовата планина много и здраве.
Имаме си достатъчно истински.
„Когато Андреа беше никоя.”
Добре, а сега коя е?
С други думи, поп-фолкът те "инспирира" и отприщва като с рициново масло желанието ти да пишеш. :D :D :D
ОтговорИзтриване