„Никога не съм ги разбирал тези четвъртъци...” е знаменитата мисъл, която минава през главата на Артър Дент, когато вижда жълтия булдозер пред дома си. Разбира се, това е една от многото безсмъртни реплики в „Пътеводител на галактическия стопаджия”. Та и аз така. Иванов ден, светъл празник и още по – светло време. Въпреки предупрежденията ми, моята спътница в живота оборудва Александър с шал, шапка, ръкавици и след кратък, но съдържателен семеен спор излизаме навън. Иванов ден, Иванов ден, т.е. седмия ден на януари, ама в седем и половина сутринта температурата е около десет градуса от светлата страна на силата. Пролет. Детето се движи като императорски пингвин, но важното е, че сме взели всички мерки за предотвратяването на инвазия от всякакъв характер.
Няма да описвам премеждията сполетели ме по пътя, те са обект на отделна история, само ще споделя, че ме провери контрола в рейс номер 204. Закъснявах за работа и реших в последния момент да му се метна, вместо да ходя пеша и така се изметнах, че олекнах с десет лева, които платих, като примерен гражданин без билет.
Между другото, последния път, когато ме провериха за билетче закриха RE:TV, тогава бях редовен пътник, и сега се чудя, какъв ли апокалипсис ще се стовари върху бедната ми глава днес.
По отработена и доказала стойността си във времето схема се отзовавам на компютъра да видя какво ново – старо по белия свят. Съпругата ми е обърнала главата в посока, интервю на Бойко Борисов за вестник „24 часа”. Там покрай другото случващо се в държавата коментира онзиденшната ситуация с снега по следния начин:
"Видяхте Пекин - с 15 см сняг, където ако всеки един китаец, ако вземе лопата или може по една снежинка още във въздуха да хване и ги блокира.”
И си представих следната картинка, обучените във всякакви техни бойни изкуства китайци са заети да блокират снежинки. Добре, че си имат комунистическа партия, на която още не е хрумнала тази идея за справяне със снега и огромен икономически растеж, иначе майка им жална на китайците.
Но днешната ми история не е за Китай, а за...Радомир, не за Пекин, а за Перник.
Отварям Агенция Фокус и виждам моята история. Кратка, но съдържателна. История от живота на градовете близнаци и конкуренти...
Става въпрос за следното: двадесет и една годишния А.А., инициалите са измислени, от село Стефаново си кара рейса по линията Радомир – Перник. Взима толкова пари за билети, колкото и другите по линията. Но полицията не спи, а бди. Наблюдават го от месеци и чакат да се издъни. Защо го дебнат? Ами, нашия Андрешко, осъществява, казано на полицейски език, нерегламентиран превоз на хора. Хааа, да видите вие.
Той е арестуван при СПЕЦИАЛИЗИРАНА ПОЛИЦЕЙСКА ОПЕРАЦИЯ проведена от служители на местното районно управление на МВР.
Спецполицаите го следили и заловили.
Представете си само горкия Андрешков, проснат на пода на рейса с кочанче билети от по два лева, а около него качулати мъже с калашници. Бабите се вайкат, една жена изпищява, проплаква дете. Той е отведен с белезници на гърба и метнато яке на главата, да не го снимат от телевизията.
Не че има камери, ама за всеки случай.
С нетърпение очаквам продължението на случката с нерегламентирания автобус, „Среднощния рицар” в немагьосническия свят между Перник и Радомир.
Историята ми се стори невероятно смешна сутринта, към обед се замислих, мамка му, бедния измамник, защото той е такъв, каквото и съжаление да изпитвам към него, е жертва на спец акция.
Група „Икономическа полиция” ще се занимава със случая.
Ами, ако с такава сила се действа срещу кокошкари като този, за какъв дявол ни баламосват за инвентаризация на престъпния свят.
Извинете, но полицаите и спецполицаите от РУ Радомир, не се занимават със сложни термини, може и да не знаят какво значи инвентаризация, те действат и провеждат специализирани акции. Може да са срещу един нерегламентиран рейс, но се действа.
Отгоре ще си броят престъпниците. Аде, де.
А, всъщност всички пълнят рейса на Андрешко с милиард и половина снежинки.
Нали видяхте вчера, какво стана със снега, когато се стопли.
Гола вОда.
Няма да описвам премеждията сполетели ме по пътя, те са обект на отделна история, само ще споделя, че ме провери контрола в рейс номер 204. Закъснявах за работа и реших в последния момент да му се метна, вместо да ходя пеша и така се изметнах, че олекнах с десет лева, които платих, като примерен гражданин без билет.
Между другото, последния път, когато ме провериха за билетче закриха RE:TV, тогава бях редовен пътник, и сега се чудя, какъв ли апокалипсис ще се стовари върху бедната ми глава днес.
По отработена и доказала стойността си във времето схема се отзовавам на компютъра да видя какво ново – старо по белия свят. Съпругата ми е обърнала главата в посока, интервю на Бойко Борисов за вестник „24 часа”. Там покрай другото случващо се в държавата коментира онзиденшната ситуация с снега по следния начин:
"Видяхте Пекин - с 15 см сняг, където ако всеки един китаец, ако вземе лопата или може по една снежинка още във въздуха да хване и ги блокира.”
И си представих следната картинка, обучените във всякакви техни бойни изкуства китайци са заети да блокират снежинки. Добре, че си имат комунистическа партия, на която още не е хрумнала тази идея за справяне със снега и огромен икономически растеж, иначе майка им жална на китайците.
Но днешната ми история не е за Китай, а за...Радомир, не за Пекин, а за Перник.
Отварям Агенция Фокус и виждам моята история. Кратка, но съдържателна. История от живота на градовете близнаци и конкуренти...
Става въпрос за следното: двадесет и една годишния А.А., инициалите са измислени, от село Стефаново си кара рейса по линията Радомир – Перник. Взима толкова пари за билети, колкото и другите по линията. Но полицията не спи, а бди. Наблюдават го от месеци и чакат да се издъни. Защо го дебнат? Ами, нашия Андрешко, осъществява, казано на полицейски език, нерегламентиран превоз на хора. Хааа, да видите вие.
Той е арестуван при СПЕЦИАЛИЗИРАНА ПОЛИЦЕЙСКА ОПЕРАЦИЯ проведена от служители на местното районно управление на МВР.
Спецполицаите го следили и заловили.
Представете си само горкия Андрешков, проснат на пода на рейса с кочанче билети от по два лева, а около него качулати мъже с калашници. Бабите се вайкат, една жена изпищява, проплаква дете. Той е отведен с белезници на гърба и метнато яке на главата, да не го снимат от телевизията.
Не че има камери, ама за всеки случай.
С нетърпение очаквам продължението на случката с нерегламентирания автобус, „Среднощния рицар” в немагьосническия свят между Перник и Радомир.
Историята ми се стори невероятно смешна сутринта, към обед се замислих, мамка му, бедния измамник, защото той е такъв, каквото и съжаление да изпитвам към него, е жертва на спец акция.
Група „Икономическа полиция” ще се занимава със случая.
Ами, ако с такава сила се действа срещу кокошкари като този, за какъв дявол ни баламосват за инвентаризация на престъпния свят.
Извинете, но полицаите и спецполицаите от РУ Радомир, не се занимават със сложни термини, може и да не знаят какво значи инвентаризация, те действат и провеждат специализирани акции. Може да са срещу един нерегламентиран рейс, но се действа.
Отгоре ще си броят престъпниците. Аде, де.
А, всъщност всички пълнят рейса на Андрешко с милиард и половина снежинки.
Нали видяхте вчера, какво стана със снега, когато се стопли.
Гола вОда.
Няма коментари:
Публикуване на коментар