сряда, 6 януари 2010 г.

История за кръста или как времето е относително понятие

Днес е Богоявление и историята ми не е лична, но лично ме докосна и разсмя до сълзи.
Събудих се натрапчивото чувство, че днес ще се случи нещо епохално, което ще преосмисли живота ми и ще му даде нов тласък. Случва ми се в седмицата поне веднъж. Не е новина, но пък усещането е готино.
Безпроблемно преминах през заледените улици и квартали, дори помогнах на една дама, която незнайно защо беше обула високи токчета, да си стигне до работата, отхвърлих задачите си за деня и с чаша кафе седнах на компютъра. Да прегледам пресата, агенциите и тям подобни нежни забавления. Оказа се, че вчера София е била почистена от малкото навалял снежец, лед не е имало, само малко скреж по прозорците на група индивиди целящи паника, верно е, аз и още петстотин хиляди по улиците и тротоарите сме имали масова халюцинация. Маргините не са двамата в затвора, а само единия другия се издирва, как можаха тия от полицията брат от брата да откъснат, валят съобщения за хванати кръстове, но едно от тях осмисля деня ми.
Историята за попа, циганина и двадесет и петте голи мъже. Всичко за нея е написано прекрасно от Албена Жилекова от Информационна Агенция Фокус. Но аз на своя глава реших да потанцувам върху случката, може би защото си я представям толкова цветно.
Двадесет и пет голи мъже, чакат зъзнейки, попа да си изпее каквото, най – вероятно не го и чуват. По времето на случката, проверих, температурата в региона беше около нулата. Свещеникът обаче си каканиже неговото, нали е три пуловера и четири ракии напред, минутите минават бавно събират се все повече и повече хора. Кръвта на голите вярващи придобива кристален характер.
След много повече от половин час, литургията приключва и в прилив на вдъхновение отчето решава да се прави на Ян Железни, за хората, които не знаят, това е легендарен копиехвъргач, запраща кръста с исполинска сила в реката, ама не улучва правилния бряг, а отсрещния. На него кротко зяпа сеир ромът Темелко. Кръста пада почти до краката му. Той се оглежда, казва си, защо пък не, нагазва във водата и го взима. Двадесет и петте голи мъже, моментално стават разгневени, най – малкото защото са прецакани грозно, пък и не върви на такъв празник да биеш попа.
Влизат в схватка в Темелко, потупват го в опит да му вземат кръста, един някакси успява да счупи символа на християнството, а циганина някакси се промушва между телата с по – голямата част от плячката. В последствие се оказва, че Темелко дори не е вярващ.
Бой за кръста, в името на кръста, срещу неверниците, в случая един, какво по християнско от това. Вярно в нашенски вариант, ама нали сме уникално явление.
Навън вече е единадесет градуса, всичко се топи и предполага пролет, вече няма лед, след още някой такъв ден, няма да има и сняг и трафика ще си дойде на мястото.
Даа, времето е относително понятие и лошата драматургия на тази зима със сигурност ще продължи.А, Йоан Кръстител и Христос ще си разказват случката за попа, циганина и двадесет и петте голи мъже, поне до края на вечността.

1 коментар:

  1. Преди малко показаха по телевизията подобна ...работа в Пазарджик.Там също некръстен набарал кръста, ама не уточниха дали е бил циганин...Отецът мъдро отсъдил, че това е Божията воля, но това не попречило на масовото сбиване(тук всеки биеше всеки) вероятно за загрявка ,пък и да висиш гол в тоя студ толкова време и да няма какво да си спомняш до другата година, някак си не върви:))
    Пък и не само отеца ,а и участниците май,бяха заредили доста:))
    Впрочем, сетих се,че отдавна не съм препрочитал "Швейк" , такива случки ме връщат все към него :)))

    ОтговорИзтриване