петък, 1 януари 2010 г.

Новогодишна тишина

Суетнята, около тръгването на гости за Нова година е приятна, особено след баня и бръснене. Дъщеря ми си избира рокля, а Александър се разкарва с коледна шапка и джинси, гледа ме като котето от Шрек и неизказания въпрос КОГА ЩЕ ТРЪГВАМЕ, е просто ясен и...

Слава Богу тя е красива, вече, той е облечен и тръгваме за купона с четири стола под мишница. Не се шегувам. Настаняваме столовете в багажника на Ади, аз междувременно съм успял да смачкам мъфините в сака, щото мога да нося всичко и бленуваното пътуване се осъществява.

Тече кротка истерия, около изхранването в Новогодишната нощ, аз тъй като съм излишен се оттеглям на балкона да пуша с питие, защото е пролет. Навън е слабо казано приятно, петнадесет градуса на 31- ви декември. И изтича времето на втората ми слабост – цигарите, та гледам да си наваксам, при третата обаче погледът ми се заковава на отсрещния прозорец.

Там човек на моята възраст, за децата под 18 години споделям, че не се прави така, не се наднича в чуждия живот, аз мога да го правя щото вече съм голям и осъзнат, което е спорно, поне според близките ми, изречението се проточи, та за това започвам отначало.

Въпросният човек, облечен с елече, ама от ония, нали се сещате, домашно плетените, седеше безмълвно и гледаше в една точка.

Не си падам по определението сюр, но попаднах в друг свят.

Извлечен с молбата да изхвърля боклука се озовах на улицата, която в един момент приличаше на Бейрут в лошите му години.

Лошо няма, хората се веселят.

Изкачвам отново етажите, които съм се отказал да броя и се отдавам на поредната цигара, която е предпоследна на н – та степен поне до 4 – ти.

Страхотен балкон, и пушенето доставя двоен кеф, защото в къщата не се пуши.

Моят човек не е мръднал и се успокоих.

В кухнята цари предпразнична ярост и доброто ми намерение да си намеря място ме връща на старото т.е. на балкона.

Отсреща, обаче, има развитие, след съзерцанието човекът води един възрастен човек със същото елече, слага го на масата и започва да го храни.

От моята позиция на купона разбирам, че яйцата за 100 000 хилядната салата са не точно толкова обелени , колкото трябва.

След нахранването на по – възрастния , двамата отсреща се отправят в стая, където нямам поглед, има пердета за жалост.

Викат ме вътре да си кажем наздраве и...губя важни точки в следенето на пичовете.

Единадесетото наздраве ме подсеща, че не съм пушил.

Любимият ми балкон ме чака заедно с моята история.

Героят переше на ръка в кухнята.

В 12 без десет.

И въпреки цялата агресия върху сетивата ми, стана толкова тихо...

Честита Нова Година, непознати приятелю!

Няма коментари:

Публикуване на коментар