Животът ме промени и станах по – добър. И преди това, си бях доблестен рицар, един от тия дето няма да оставят девица в калта. Вярвам, че такива като мен има още, но водачът на един клан от тях ме направи щастлив за Коледа.
Цялата работа тръгна от комикса. Той си е нарисувал двама дето, нито стават за комикс, нито са добре нарисувани. Смешен си, ми бе отговорено, когато се намесих и се опитах да дам ценни указания, за това как се рисува комикс.
Блед и отсвирен по всички параграфи си седнах на компютъра, устремих се към фермата, налях си питие, запалих си една пурета и се опитах да забравя разговорЪТ.
Точно си обирах маслините и моята приказка пристигна с въпроса, какво по дяволите е да си рицар.
След кротък преглед на записките си, му отговорих това:
Рицарството, моето момче е кротка сплав от малко състрадание, малко чувство за справеливост, малко желание за битка с лошите и много фукане с с тези неща. Поне според мен. Според майка ти, която ме води с 10 точки в рицарството, от изредените неща е по много като изключим фукането.
Отговорът бе точно толкова честен...
Ами, аз съм рицар тогава, рече недоставения на Марвел, мой истински рицар, който не знае, че е гений в рисуването и, че няма нужда да се прави на рицар
Мойто момче, когато си прочета молитвата на Бъдни Вечер, ще се моля да не си като мен и майка ти, рицарите, нощната стража...
И знам, че няма да стане...
Ти си обречен да бъдеш рицар...и наше дете.
Няма коментари:
Публикуване на коментар