Рано сутрин през прозореца, зимата изглежда красива и ефирна, сякаш излязла от приказка на Андерсен. Натежали от сняг клони, чисти преспи и нито едно бездомно куче. Прекрасна гледка за чаша димящо кафе, цигара и танцуващи размисли на безсмислени теми.
Реалността е още на входа. Буците замръзнала вода, образували се по някакъв магически начин през нощта, превръщат слизането по трите стъпала на входа в истинска епопея на алпинизма. Нали вчера го махах тоя лед. Без да коментирам съседите, в мен се оформя злостното подозрение, че някой гений на мисълта и предприемчивостта е измил стълбите с вряла вода, за да разтопи и малкото останал лед от моята интервенция. Резултатът е уникално гладки стълби. Най – гладките на света.
В следствие на дългогодишния си опит и живот в скромния ми блок, поглеждам нагоре и виждам няколко еднометрови висулки, които не спят, а само ме дебнат да мина под тях. Тъй като, аз обаче, съм гърмян заек, правя обход с детето, малко е снежно, но ние сме подготвени за трудностите.
Стигаме до улицата, която по нищо не се различава от стълбите на блока. Права и гладка.
Нейсе стигаме до училище, без повече приключения.
И точно, когато си мисля, че няма да имам петъчните неволи се оказвам на полето от лед, което представлява, т.нар. двор на местоработата ми. Весела, усмихната и пързаляща се служителка от поддръжката ме уведомява, че солта не е дошла. Ура, казвам си наум и почти на четири крака тръгвам да водя неравната битка с леда. Много полезно упражнение, развива почти всички мускулни групи.
Най – накрая се добирам до работното си място, скривам се, за да изпуша една цигара с работното ми кафе и отново се отдавам на личната си петминутка.
Този път нещата са сериозни, като относителната относителност на нещата и възприятията, размислите ме водят към снощната дискусия относно чистоплътността в журналистическата професия , претеглям си доводите, водя разговора отново с новите си доводи, и ненадейно пред мен изникна тази сутрин. Моята сутрин.
Всичко казано и изговорено снощи срещу Бареков, има тежест и морални основания. Казват го хора от професията, които уважавам и ценя. Да и аз съм съгласен с деветдесет процента от казаното по негов адрес.
Само дето се питам, кой наля вода по него и го направи толкова хлъзгав. Или по – точно, кой се възползва от вродената му хлъзгавина.
Ако тръгна да ги изброявам няма да ми стигне една седмица. Всеки политик с някаква тежест.
И кой е виновен за явлението Бареков, най – малко Николай Бареков. Неговата пързалка още дълго ще функционира и на нея ще карат кънки, още много. Не за друго, а защото е най – добрата и удобната, никой не обича да кара на буци и да му е неудобно. Или в случая на моите съседи, да настъпи няколко бучки лед.
Не, мили приятели – гореща вода и гладка пързалка.
Реалността е още на входа. Буците замръзнала вода, образували се по някакъв магически начин през нощта, превръщат слизането по трите стъпала на входа в истинска епопея на алпинизма. Нали вчера го махах тоя лед. Без да коментирам съседите, в мен се оформя злостното подозрение, че някой гений на мисълта и предприемчивостта е измил стълбите с вряла вода, за да разтопи и малкото останал лед от моята интервенция. Резултатът е уникално гладки стълби. Най – гладките на света.
В следствие на дългогодишния си опит и живот в скромния ми блок, поглеждам нагоре и виждам няколко еднометрови висулки, които не спят, а само ме дебнат да мина под тях. Тъй като, аз обаче, съм гърмян заек, правя обход с детето, малко е снежно, но ние сме подготвени за трудностите.
Стигаме до улицата, която по нищо не се различава от стълбите на блока. Права и гладка.
Нейсе стигаме до училище, без повече приключения.
И точно, когато си мисля, че няма да имам петъчните неволи се оказвам на полето от лед, което представлява, т.нар. двор на местоработата ми. Весела, усмихната и пързаляща се служителка от поддръжката ме уведомява, че солта не е дошла. Ура, казвам си наум и почти на четири крака тръгвам да водя неравната битка с леда. Много полезно упражнение, развива почти всички мускулни групи.
Най – накрая се добирам до работното си място, скривам се, за да изпуша една цигара с работното ми кафе и отново се отдавам на личната си петминутка.
Този път нещата са сериозни, като относителната относителност на нещата и възприятията, размислите ме водят към снощната дискусия относно чистоплътността в журналистическата професия , претеглям си доводите, водя разговора отново с новите си доводи, и ненадейно пред мен изникна тази сутрин. Моята сутрин.
Всичко казано и изговорено снощи срещу Бареков, има тежест и морални основания. Казват го хора от професията, които уважавам и ценя. Да и аз съм съгласен с деветдесет процента от казаното по негов адрес.
Само дето се питам, кой наля вода по него и го направи толкова хлъзгав. Или по – точно, кой се възползва от вродената му хлъзгавина.
Ако тръгна да ги изброявам няма да ми стигне една седмица. Всеки политик с някаква тежест.
И кой е виновен за явлението Бареков, най – малко Николай Бареков. Неговата пързалка още дълго ще функционира и на нея ще карат кънки, още много. Не за друго, а защото е най – добрата и удобната, никой не обича да кара на буци и да му е неудобно. Или в случая на моите съседи, да настъпи няколко бучки лед.
Не, мили приятели – гореща вода и гладка пързалка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар