петък, 25 декември 2009 г.

Коледата е възможна

Всички, най – вероятно си мислите, че ме е ударила сачмата и стоя нон стоп на компютъра по Коледа. Горчивата истина е, че не сте прави или поне тия, които още са на два крака, няма да ме прочетат. С лек уплах, чакам поредните преминаващи през моя дом, и се опасявам да си помисля за пуйка. И кисело зеле на фурна. И гости.

Това, което ни се случва, сме си го пожелали в друг живот.

След Бъднуването и комкането до три през нощта, имахме прекрасната сутрин. Кафе и баница, минерална вода и седем сутринта. На екс.

Жалкото в цялата работа е, че попаднах на девствена пуйка, разбирайте замразено момиче, неизкормено и...дива гора, лиани и няколко растения, които искат кръвта ми, или поне малко белтък и ДНК от кожата.

Каквото, било, било, подробностите от дефлорацията не ви касаят, фурната работи и произвежда мирис, който... Въздъхнах...

Иначе, деня протича нормално, с нормалните проблеми и разправии, дядо Коледа е дошъл, сглобява се нещо, крещя на всеки пет минути, т.е. всичко е наред.

Идва обаче, the best of….Коледата, който никога не спи. В лицето, Мишо. Отваряме си подаръците и... Няма кинти...Възмутен се отправих към тоалетната.

Може ли, такова нещо?

Подаряват ми, не знам как да ги нарека, родителите на жена ми, книги. И това след пуйката, не ги е срам.

На цялото ми страдание провеждаме разговор с жена ми, кое е правилно: съчма или сачма. Отнема четиресе, нарочно го пиша така, шот съм обикновен софийски дришльо минути и се оказва, че сме прави...и двамата.

Ордата си легна. Слава Богу.

Телефона звъни....идват хуните, да попируват с аварите....

Цветане, и ти тъщо, Илиана осмислихте Коледата ми!

Благодаря и поклон, никой не ми е подарявал книгите, които обожавам, просто така.

Чудя се, как ли се намерихме с дъщеря ви?

Ами, както казваше покойния ми учител по химия:

„Подобни се разтварят в подобни.”

Ами, Весела Коледа! Осмисли ми се.

Няма коментари:

Публикуване на коментар