Особености на българския национален снеговалеж/ кантата за необузданата сексуалност /

Петък сутрин. През още несъбуденото ми съзнание минава мисълта за сняг и поглеждам навън. Е да, понаваляло е, но ми се стори съвсем поносимо. Излизаме с детето, което разбира се е на училище и мъкнем освен раницата, проект в размер А3. Оказва се, че не сме подготвени за размера на бедствието. Газим в сняг до глезените, и аз започвам малко да се съмнявам, че има вероятност да закъснея за работа. Качваме се на колата, която ни кара до училище излизаме някакси от квартала и...Задръстването е от Хемус до Кръста, говоря за квартал „Лозенец”, а в обратната посока от Кръста, най – вероятно до Хладилника.
След около 45 минути пълзене с колата стигаме до училището, на което разбира се външните стъпала не са почистени и няколко майки бършат сълзите на децата, попаднали или по – скоро паднали в капана им.
Влизаме в сградата, проправяме си път през тълпата от родители тъпо втренчени в отдалечаващите се, техни наследници и най – накрая си отдъхвам. Закъсняхме само пет минути.
Излизам и благославям близопространственото разположение на училището и моята работа.
Но това не е всичко, булевард България, не предаването на Иван Бедров, него го спряха, а истинския, представлява застинала река от коли. И в двете посоки. Докъдето ви стига погледа.
Вниманието ми бе приковано от няколко души, които разговаряха на висок глас.
И изведнъж се почувствах, като в Парламента. На така наречения дебат на Яне и Волен. Спрях се и с интерес се заслушах. Мина ми бързо.
В сравнение с професионалистите Янев и Сидеров, тия на улицата бяха просто бедни аматьори. Обикновени мъже, които се псуват.
Продължих си по пътя с мислите за вчерашната порция парламентарност и стигнах до извода, че не я заслужавам.
Не заслужавам да ми е почистен града от снега, както и да слушам тези двама корифеи на сексуалността.
Поне според мен, без да твърдя, че съм професионалист, тези двамцата имат сериозни проблеми с неосъзнатата си сексуална ориентация, каквато и да е.
По - сериозния проблем е, че ни убеждават по телевизора , колко е нормален трафика в София и може би утре, другата сряда ще ни представят скандалното поведение на двама депутати като нещо съвсем нормално.И аз окончателно и безвъзвратно ще се отправя към съседната сграда с молба към колегите за стая и легло./ съседната сграда е Психиатрична Клиника към УМБАЛ „Александровска” и е ярко оранжева./