четвъртък, 3 декември 2009 г.

Писмо за ринг и оранжева топка

Мило мое дете,
цяла седмица мисля за домашното ти по Околен свят – „ Кой ми е любимия спорт?”. Обещах да ти помогна след като ти каза, че това е баскетбола. Но не съм най – подходящия човек, защото предадох играта. Играта, която обожавам и никога за мен не е била просто такава. Не съм гледал баскетбол от година, не съм играл от две. Помниш ли когато ти подариха за Коледа първия кош. Аз помня как играехме с теб. Аз бях Пипън, ти беше Джордан. Но не продължихме да го правим и затова съм виновен само и единствено аз.
Тази игра осмисляше живота ми в продължение на много години. Живеех за неделите, в които даваха NBA. Знаех всички играчи, не само титулярите, но и дълбоките резерви. Следях драфта , интервютата, знаех за Майкъл Джордан повече отколкото за себе си.
Баскетбола, моето момче, не е само най – интелигентната игра създадена с топка. Всяко определение за него е слабо и не на място.
Ако се влюбиш в него, няма да ти пука, че не ти подават, че ти се подиграват на ръста и че не можеш да вкараш кош.
Ще ти разкажа историята на едно момче.
Било преди, сякаш сто години, а сякаш беше вчера. Малкото хилаво момче било заведено от баща си в най – големия тогава клуб в неговата си страна да тренира баскетбол. Момчето седнало на една пейка и гледало тренировката, докато баща му разговарял в треньора. Мислило си „ Аз съм, колкото този висок, а този е малко по висок от мен, тоя пък е дребосък”. Какво било удивлението му, когато слезло на терена и той се оказал огромен. Момчето не само било, най – ниския, но и най – слабоватия.
Запознало се с отбора и с баща си седнали да догледат тренировката и възрастния човек обяснявал правилата. След това се прибрали в къщи и той извадил една прашасала оранжева топка. Отишли на близкото игрище и малкия вкарал първия си кош. И тогава започнала онази невероятна любов. Нито подигравките, нито блъскане от страна на по едрите момчета, нито невидимостта на терена могли да я сломят.
Момчето пораснало, заякнало и един ден станало капитан на отбора. Печелило купи и медали от всякакви първенства и никой вече не забелязвал, ниския му ръст и хилавостта му.
Един ден обаче той бил изправен пред избор. Баскетбола или науката.
Избрал науката и не съжалявал за избора си. Баскетбола е за цял живот. Науката също.
Играел за кеф, но всеки ден.
Играеше и с теб моето дете, но предаде играта и отчасти теб.
Поради натоварения график на възрастното ежедневие.
И не можа да ти разкаже за играта, това което чу от своя баща и това, което научи сам.
Твоето домашно ме върна във времето.
Искаш ли една игра „един на един”, моето момче?


Баща ти
P.S. Много съм добър. Ти също ще бъдеш

Няма коментари:

Публикуване на коментар