Франклин можеше да брои до десет, да си завърже обувките и сам, ама съвсем сам да си отваря и затваря циповете на якето.Малкото костенурче обаче имаше проблем. Страхуваше се от тъпотата, която се беше настанила в неговата корубка. И за това, той я беше вързал на едно въже и я влачеше след себе си навсякъде, все пак това си беше неговия дом.
И толкова се беше наплашил, че не виждаше почти нищо от това, което ставаше около него.
Занемари училището си, спеше в часовете. Просто сън не го ловеше нощно време. Тъпотата се развихряше в корубата му под формата на слузести чудовища, страховити вампири и върколаци с огромни зъби.
Франклин една вечер се разплака на масата и сподели на майка си своите страхове. Тя го помилва по главата и каза:
- Най – важното е не, да не се страхуваш от нея, а да свикнеш със страха от нея. Тя е навсякъде около теб и само малка част се е настанила в корубата ти. Нея можем да изгоним, но тази голямата другата не можем.
Тъй и станало майка Костенурка изгонила тъпотата от корубата на Франклин. Той се успокоил, но не свикнал докрай с онази голямата външната. И за това се затворил в корубата си и общувал само с приятелите си.
Донякъде споделям окорубването и самоизолацията на малкото костенурче. Само дето не съм приказен герой и това е невъзможно.
За това свиквам и се боря със страха.
Без никакви изгледи за успех.
Няма коментари:
Публикуване на коментар