сряда, 9 декември 2009 г.

Добрата гной трябва да се евакуира

Мразя да пиша за професията си, но нещо се възпалих днес...

Хубава дума е възпалих, както казаваше покойния професор Шипковенски, произлиза от въз, демек много, и паление, демек пожар. Та, всичко започна от сутринта...

Кроткия махмурлук точно се отцеждаше между капките на сутрешното кафе с мечтата за легло, когато бях връхлетян от началничката и беглото споделяне за купон по повод деветдесет годишнината на бащата на клиничната микробиология у нас. Човека отдавна е покойник, но въпреки всичко го чества жена му. Сбирката е в 23 – ти блок на БАН – срещу 4 – ти километър. Това, че човечеца е попрочел малко повече на английски и е въвел правила, които са били отдавна известни на света е отделна тема.

Пациенти, рутина, малко забава и един пациент, който е важен. Ама, не в ония смисъл на важен човек, а важен като случай, казус, предизвикателство, наречете го с толкова думи, колкото се сещате.

Мразя пациенти, на които всичките им изследвания са наред, ама те си имат оплаквания, в конкретния случай видими.

Водя си аз пациента до клинична лаборатория, пускам му изследвания, за които би си мечтал всеки с талонче от здравна каса, изпращам го по живо, по здраво с уговорката да се чуем в един и половина за резултатите.

Денят минава без повече отклонения от реката на рутината и звездобройската тръба за гледане, но в дванадесет часа съм издирван по повод събитието на живота ми. Честването на бащата. Отговарям, че имам пациент, чиито изследвания трябва да видя, защото има значение за болния и за мен по дяволите

Лошото ми настроение придобива вселенски размери и задавам най – вероятно, най – глупавия въпрос на света: кое е по – важно – да почетеш „светеца” на науката или да си излекуваш болния.

Не го почетох. „Свети..” забравих му името.

Което ме доведе до още по – сложното и неизказано от никой колега мнение, защото обичаме да се правим на богове, каквито разбира се не сме.

Медицината за мен е занаят. Цел – да излекуваш болния или поне да си адекватен към неговото страдание, като терапия, операция или каквото там. Точка.

Всички приказки, че е изкуство са... най – малкото празни.

Хаусовците и всякакви такива, дето ги дават по телевизора са художествена измислица. Да така е, колегата Хаус е литературен или както се нарича... измисленото от някой сценарист с екип от дофтори за съветници, все пак трябва да е поне малко достоверен.

Проклетата ежедневна лудост приключи и размазан се отправих да изпия една жизнеутвърждаваща бира. И си мислите, че моите мъки са се свършили? Нищо подобно. Попадам на най – лошия тип от гилдията ни.

Вярващите. Те вярват с силата на науката и в това, че знанието на най – малката подробност от метаболитния цикъл на анаеробите ще им излекува пациента.

Уж отморяващата бира се превърна в мъчение, на което може да завидят всички палачи от Средновековието.

В един момент Знаещ ме попита, какво значи това на латински и изстреля нещо. Бога ми не знаех. Погледнете заглавието, това е.

И се питам кое е важното: да знаеш, че добрата гной се евакуира или просто да цепнеш цирея на човека, да му предпишеш терапия и да си го пратиш в къщи жив и здрав.

И последен въпрос науката или резултатите.

Аз залагам на излекуваните.

1 коментар:

  1. и аз мразя да пиша в блога ми за работа, а много бих могъл да изпиша. надявам се, че ти, изписвайки всички тези редове, които за редовите читатели са интересни, си успял да достигнеш до духовния мир на махмурлука! :)

    ОтговорИзтриване