Предпоследната приказка за Демина

Преди много време, в една далечна галактика...

В устрема на едно далечно лято и разказвайки си истории, с един мой приятел написахме книга. И тъй като ти се беше родила току – що решихме да ти разкажем приказките, които би желала да прочетеш, когато навършиш 18, или поне 21.

Книгата е издадена, библиотекарска рядкост е, защото изгубихме около 1500 екземпляра от нея, и нямам нито един в себе си, който да ти покажа.

„Приказки за Демина” се казваше тя.

И днес по неведоми пътища, някой ми напомни за нея, та реших да ти напиша това:

Имало..тъпо

Прасковения цвят на залеза...тъпо

Тя харесваше музиката като математиката...ммм – ОК.

Странното дете се роди във върла зима. Не беше нито голямо, нито, малко.

/ В момента слушам Кобейн и си мисля, какъв ли точно е урока ти по музика /

То израстнало в среда на учени хора, един брадат шаман, Белобрадия и Художничката.

/ Не знам за теб, но послушай малко Дорс и Джим, пък да си поговорим /

Обградено странни и посвоему, по някаъв начин, свой си, само за тях си, добри хора, стигнало до висините на писането, четенето, смятането и куп други такива полезни неща.

/ За мен Кобейн и Джим са еднакво обикновени /

Слушало мъдростта на Белобрадия, учило се от Художничката, но нещо го притеснявало.

/ Едни момчета, които казват на света, че пеперудата е най – важното, като Джим, или, че са продали Света като Кобейн, какво да ги правиш обикновени хора /

Дори отишло да учи за шаман. Един ден обаче то попаднало в каменна гора. Изгубило се и за да намери помощ, започнало да удря по камъните. И открило, че всеки удар отеква в нея / детето е Тя / и това е...

/ Морисън е казал, че хората са странни, Кобейн поднася целите си извинения /

И станало чудо: каменната гора се отворила пред нея.

Тя излязла, поклонила се на камените дървета, които, дали е илюзия или не, това преценете сами също и се поклонили.

Създала музика от камък.

Най – трудното нещо на този свят.

Тя продължила да учи за шаман.

Всеки ден, отивайки на училище, подритвайки камъните, чува как те и говорят.

Телешкото варено не и говори.

Нито пък модата на намазаните с кал коси боядисани в жълто.

В момента тя е в каменната гора и кара камъните да говорят.

Искам и аз.