Както съм споделял и преди съботата е много странен ден. Като изключим безсънието, което ме спохожда точно в дните, когато почивам и мога да спя на воля, една „новина” прочетена в онлайн изданието на един вестник ме провокира да словоблудствам по времето, когато нормалните хора спят.
Не точно новината, а коментарите във форума под нея...
Виждате ли, Барак Обама играл баскетбол. Сцепили му устата и се сдобил с дванадесет шева.
Малко жълтичко ми се стори на първо четене.
Обаче няколкото ми останали сиви клетки в мозъка започнаха да работят с бясна скорост, не за друго, а просто защото са малко и трябва да компенсират останалата неработеща част.
Играл съм баскет и съм имал всякакви контузии от този спорт.
Баскетбола е един от най – травматичните спортове, ако се не лъжа на второ място.
Това, че са му сцепили устата на Обама говори, че играта е била истинска. Някой не се е посвенил да вкара лакът в устата на президента си в борба за висока топка.
Само си помислете дали на Гоце или на Бойко е възможно да се случи такова нещо...Всяка игра с тях би била свързана с поклончета, реверанси и победа за властимащия.
Но както каза моя ментор по повода, баскета е мъжка игра, тия са други хора, и какво толкова, че са му разбили устата, та той играеше баскет и преди да стане президент, дори така е впечатлил брата на Мишел с непримиримата си игра под коша на някакво бетонно игрище.
Но стига с Обама той е ясен. Пич та дрънка.
Провокацията дойде от поне стоте Анонимни / за мен те са анонимни независимо от това, че имат никнейм, който не се представя с името си е анонимен / коментари по темата.
„Мили мои Анонимни Герои,
Всеки от Вас е достигнал проникновението на вселенската същност, спирализирала плавно в отразеното пространство на Вашето съзнание.
На споходената Ви мъдрост, която Вие смятате за последната такава преди потопа, биха завидели няколкото останали монаси в Тибет, воглaве с Далай Лама.
Озарен съм в тясното пространство на моя мозък, от бързината и свежестта на мисълта Ви.
Вие открихте пред мен новите хоризонти на вплътняване на Времето.
Накарахте нищожното ми съществуване да придобие лек лилав оттенък.
И накрая,
Благодаря Ви, че Ви има, без Вас, мястото обитавано от тленното ми тяло нямаше да е същото.”
И като се замисли човек, кво толкова.
На един от малкото пичове в политиката му разбили устата.
Много важно.
Само не можах да разбера, защо Бен Ладен е виновен.
Снимка: Ройтерс и Дневник
*Повода да напиша това са коментарите във форума на „Дневник” под статията за нараняването на Обама.
Няма коментари:
Публикуване на коментар