петък, 26 ноември 2010 г.

Приказка за баскетбола и форумните герои*

Както съм споделял и преди съботата е много странен ден. Като изключим безсънието, което ме спохожда точно в дните, когато почивам и мога да спя на воля, една „новина” прочетена в онлайн изданието на един вестник ме провокира да словоблудствам по времето, когато нормалните хора спят.

Не точно новината, а коментарите във форума под нея...

Виждате ли, Барак Обама играл баскетбол. Сцепили му устата и се сдобил с дванадесет шева.

Малко жълтичко ми се стори на първо четене.

Обаче няколкото ми останали сиви клетки в мозъка започнаха да работят с бясна скорост, не за друго, а просто защото са малко и трябва да компенсират останалата неработеща част.

Играл съм баскет и съм имал всякакви контузии от този спорт.

Баскетбола е един от най – травматичните спортове, ако се не лъжа на второ място.

Това, че са му сцепили устата на Обама говори, че играта е била истинска. Някой не се е посвенил да вкара лакът в устата на президента си в борба за висока топка.

Само си помислете дали на Гоце или на Бойко е възможно да се случи такова нещо...Всяка игра с тях би била свързана с поклончета, реверанси и победа за властимащия.

Но както каза моя ментор по повода, баскета е мъжка игра, тия са други хора, и какво толкова, че са му разбили устата, та той играеше баскет и преди да стане президент, дори така е впечатлил брата на Мишел с непримиримата си игра под коша на някакво бетонно игрище.

Но стига с Обама той е ясен. Пич та дрънка.

Провокацията дойде от поне стоте Анонимни / за мен те са анонимни независимо от това, че имат никнейм, който не се представя с името си е анонимен / коментари по темата.

„Мили мои Анонимни Герои,

Всеки от Вас е достигнал проникновението на вселенската същност, спирализирала плавно в отразеното пространство на Вашето съзнание.

На споходената Ви мъдрост, която Вие смятате за последната такава преди потопа, биха завидели няколкото останали монаси в Тибет, воглaве с Далай Лама.

Озарен съм в тясното пространство на моя мозък, от бързината и свежестта на мисълта Ви.

Вие открихте пред мен новите хоризонти на вплътняване на Времето.

Накарахте нищожното ми съществуване да придобие лек лилав оттенък.

И накрая,

Благодаря Ви, че Ви има, без Вас, мястото обитавано от тленното ми тяло нямаше да е същото.”

И като се замисли човек, кво толкова.

На един от малкото пичове в политиката му разбили устата.

Много важно.

Само не можах да разбера, защо Бен Ладен е виновен.

Снимка: Ройтерс и Дневник

*Повода да напиша това са коментарите във форума на „Дневник” под статията за нараняването на Обама.

Няма коментари:

Публикуване на коментар