неделя, 7 ноември 2010 г.

Как така стана, че Пейо Крачолов от Чирпан е Поетът

Ами първо той не е от тук.

Имам предвид малката планета на Запад от Малкото жълто джудже, което наричаме Слънце.

Цялата ми седмица беше белязана.

От грозни неща.

А, Поетът предавайки се на Грозотата е сътворил НАЙ – КРАСИВАТА ПОЕЗИЯ НА СВЕТА.

Не ми се ще да пиша повече, ще го цитирам и се надявам да се съхраня:

„Те шепнат може би, но може би и викат,
но може би крещят; - те няма да се чуят,
две сенки на нощта, през толкоз светлина. . .”

Извинявайте за това, че ви натоварих с лошото ми настроение.

Снимката е от Уикипедия.

Винаги съм вярвал, Грегор прости ми, че Поетът е обичал повече нея.

И вярвам в Ангели.

1 коментар:

  1. А този песимизъм е ужасен.Докога ще се носи ?Какво е това нещо, което е насадено толкова дълбоко, та на всеки втори удар на сърцето дава отрицателни сигнали.Не е възможно такова недоверие...Има нужда от много вяра.Наистина времето с което трябва да се борим не е кратко.Готова съм на чакане търпеливо и силно, като последователно да си постигам целите.Но мога да реагирам и според отсреща.Няма нещо което е невъзможно.Важно е как се постига , за да е безболезнено особено за светли хора.

    ОтговорИзтриване