Ами първо той не е от тук.
Имам предвид малката планета на Запад от Малкото жълто джудже, което наричаме Слънце.
Цялата ми седмица беше белязана.
От грозни неща.
А, Поетът предавайки се на Грозотата е сътворил НАЙ – КРАСИВАТА ПОЕЗИЯ НА СВЕТА.
Не ми се ще да пиша повече, ще го цитирам и се надявам да се съхраня:
„Те шепнат може би, но може би и викат,
но може би крещят; - те няма да се чуят,
две сенки на нощта, през толкоз светлина. . .”
Извинявайте за това, че ви натоварих с лошото ми настроение.
Снимката е от Уикипедия.
Винаги съм вярвал, Грегор прости ми, че Поетът е обичал повече нея.
И вярвам в Ангели.
А този песимизъм е ужасен.Докога ще се носи ?Какво е това нещо, което е насадено толкова дълбоко, та на всеки втори удар на сърцето дава отрицателни сигнали.Не е възможно такова недоверие...Има нужда от много вяра.Наистина времето с което трябва да се борим не е кратко.Готова съм на чакане търпеливо и силно, като последователно да си постигам целите.Но мога да реагирам и според отсреща.Няма нещо което е невъзможно.Важно е как се постига , за да е безболезнено особено за светли хора.
ОтговорИзтриване