Пак не ме разбра, не чу това, което Ти казвам, не пожела да вникнеш в думите ми. Съгласен съм, че общуването ни е трудно, поради естеството на Работата Ти и все пак...
Не са ми останали емоционални, психически, интелектуални сили да търпя ежендневието. Моето и на хората, които обичам. Поставен съм на колене и се крепя на слабите водородни връзки. Да са благословени. Иначе ще се разпадна.
Не ме разбирай погрешно.
Физически съм добре. С ръст и килограми отговарящи на възрастта ми.
Аз не Ти се моля, както правят другите, говоря с Теб. Едностранно разбира се.
Не мога повече да слушам за вселенския оргазъм на Цецка.
Не мога повече да търпя Бойко да се прави на Теб.
Не мога повече да гледам, как по улиците хиените, наречени бездомни кучета, нападат майки с деца.
Не мога повече да се съобразявам с мутресата спряла на пешеходната пътека.
Не мога повече да се примирявам с мощите на Йоан, който дори и не предполага как се скверни името му. Обърни се надясно и ако не Ти представлява трудност го осведоми.
Не мога повече да гледам, как децата излизат от училище еднакво неграмотни, но знаещи последния хит на Аксиния, Петрана, Анреа и още плеяда от елитни проститутки.
Не мога повече да гледам как се унищожава малкото останала култура тук. Ако не Си разбрал за Музикалния театър...Не че съм се залетел, ама има хора, които си го харесват.
Не мога повече да гледам как държавата ни се превръща в полицейска.
Не мога повече...
Отчаян съм.
И за това Ти пиша писмо.
Ясно е, че с разговори не става.
P.S. Не очаквам да ми отговориш още поне 40 години. Ще го сториш лично. Някъде там. Знам си, ама все пак може и да пробия по – рано.
Ей така мисля и аз, но така може да го каже само един човек....
ОтговорИзтриване