петък, 30 април 2010 г.

Пътеводител на подаващия Заявление за Смяна на Документи, накратко ЗСД

Без паника.

Пред определени РПУ – та има списъци на хвърччащи листчета. Заемете се с ролята на разпределител и високо и ясно изговаряйте номерата. Ако сте по – назад, някои от тях шепнете, никой няма да ви се разсърди. Освен разбира се номер 123.

Намерете си РПУ до кръчма, времето лети с поредната бира и към края на работното време на паспортното, даже ви става хубаво.

Ако почерпите полицая една бира, той я отказва, защото е „на служба”, той е завинаги ваш и дори някой да си позволи да ви прошепне номера, не става, полицията бди.

Ако обаче се скарате с него няколко пъти сте заплашен от отлъчване от опашката. Кротнете се и след това възпитано попитайте за часа например. Омекват веднага. Полицаите са хора, като нас, но малко по – различни - те служат.

Чакайте до последната секунда, дори и да сте безнадежден номер. Чудеса стават всеки ден.

Запознайте се с повече хора от опашката, полезно е не само като социален експеримент.

Ако група сърби ви питат дали това е тяхното районно и са се записали преди вас, кажете им, че не е и ги пратете в централата.

Не пускайте майки с деца дошли току – що, само да попитат, дори и бюстителя на реда да ги е пуснал, това е номер да не чакат.

Ако имате дете болно от Варицела, заведете го на опашката. Оредява. Имам едно такова давам го под наем срещу възнаграждение.

Пазете си герба, пардон гърба.

И между другото, задължетелен международен паспорт. Аржентина и Уругвай са добри детинации. Там няма опашки.

Там нямат овце имат лами.

Тук овцете са преобладаващи. Лами само в зоопарковете и две – три ферми. И разбира се Далай Лама по телевизията.

Настойте се положително и си затворете чакрите.

Има огромна негативна енергия насъбрана на местата за ЗСД.

Приятно чакане.

1 коментар: