сряда, 31 март 2010 г.

Приказка за тримата строители, мастиката и 140 лева на квадрат

Глупецо, нисш,

Кому говориш там,

Изправен, край брега

Разказвам своята тъга,

На повей глух на камък ням.

О, нека не говори друг

Вълните шепнещи ми стигат тук.

Джовани Батиста Марино – някога.

Възвишено един вид, нали? Особено на фона на заглавието. И на днешното ми приключение...

Лютата чушка се срещнала с букалната лигавица и и споделила, че не е неин тип.

И аз така.

Сутринта ми, която беше малко по – особена, защото съм отпуска, започна с причиняването на плитки на Дара, разправията за загубеното левче на Алек и семейното водене на двамата по предназначение. Дъджд не беше планиран.

Е, поваля ни доволно, оказа се, че в други части на София било сухо, но ние с моята мила съпруга се разделихме на входа на училището и всеки се отправи към своя хоризонт на задачи, нито лесни, нито трудни, само отнемащи време, енергия и погубването на редица неврони, за които не си струва да се споменава, тъй като са ни малко и трябва да ги жалим.

Така и станало...

Отивам аз до болницата, свършвам там някаква, дето – що - годе работа, която не ми е, но трябва, щото е неотложна и се отпавям към единственото място, където кафето не е взето от блато и сварено по рецепта на леля Ог.

Поръчвам си кафе и вода. Сядам да се насладя на спортно – вестникарското тяло пред мен и на горещата кафява течност. Почти ми се приисква да си запаля цигара, но този спомен от вреден навик отминава с първото заглавие на последна страница:

„ Николета Лозанова показа още 325 кубика силикон.”

Ми, да е жива, за здрава... всички знаем, какво стана с Краля на попа.

А, зад ме се разнася една до болка позната ми миризма – на мастика.

Обръщам се и виждам група от три индивида, пол мъжки, които се бяха почнали много здраво на мастика с бира, кибабчита, кифтета и салати.

Разговор, почти преводим, ако все пак става въпрос за български език. Най – вероятно бяха пили омекотител на речта, предишния ден, и по – предишния, и по рождение.

Разбирам, че се занимават със строителство и по скоро с вътрешен дизайн, демек шпакловка, а като втора работа се доказват на мъжкия фронт в „ ...шопето, дето пидирасити, са битиер от гейовети...”

Лошо няма, всеки си има поприще, дето да се реализира.

Лошо ми стана от сумата, която взимат тези пичове за ди ви шпалковат...стената. Сто и четиредесет лева квадрата.

Идвали от Пещера. И вечер си отивали там.

Днес си били свършили работата за седмицата, излъгали жените, че имат още, пратили им по хиляда лева и им останали по още ХИЛЯДА на човек да покажат какви мъже са.

Ами, кой за каквото е учил.

А, глупецът от стихчето в началото съм аз.

Не, те.

Те са на почит.

И всеки един от нас ще ги ужажва.

За да има гладки стени.

Наздраве момчета, тая ви е шеста масика, лошо няма...

Вие сте начело.

Да ни показвате ценностите от живота.

1 коментар: