Срядата е малкия петък. Уж.
Днес, точно днес един много важен за мен човек ми каза, че отива на почивка на място, което ние сме написали с него. Дори не запомних името.
Знаете ли , че през май...
Трите кестена на безобидна улица в малък град някъде около прозрезнието на уличните дупки споделяха неволите на това да имаш цветове:
- Шести, не ли ти тежи тая гадост?
- Четвърти, това е Божествената красота на Сътворението...
- Да бе, и клоните на есен ще ти се счупят от плодовете...
- Мразя птиците.
- Я, тоя проговори!
- Пети, ти защо мразиш птиците, те са красиви създания, които полагат основата на нов животвърху клоните ти.
- Глупости. Ако сътворението и новия живот са...
- Ей какво прави онзи там долу?
По малката уличка вървеше човек. Помните ли сините гуменки от преди? Той беше с такива, бермуди, цигари скрити в единия черен чорап, остриган до кожа от човек, който си няма понятие за понятието коса, с малко листче в ръката.
Спираше всеки минувач и го питаше за адреса написан на листчето.
Уважаеми, читатели колкото и да сте, историята оттук насетне е ваша.
Вие я допишете.
Няма коментари:
Публикуване на коментар