понеделник, 21 февруари 2011 г.

Не знам дали е изповед, ама да споделя нещо.

Някога, вярвах в моята работа. И съм добър в нея. Тези дни нещо се счупи.

Трудно ми е да се мотивирам да стигна до там, моето работно място.

Ежедневния поток от хора, зависещи от моите решения е обслужен по най – добрия начин.

Но, аз не се чувствам добре.

Няма я тръпката.

Всяка неделя тегавото усещане, че трябва да отида на работа ме гнети. И не се радвам.

Преди само пет години в неделя си мислех, какво Чудо, ама чудо в най – добрия смисъл на думата, ще ми донесе новата седмица. И се радвах, че идва понеделник.

Предизвикателствата са убити още в зародиш.

Панически елемент цари, там където се помещавам от 8 до 3.

Имам здрава психика, но мога да твърдя, че и аз съм заразен.

Всеки на мое място би бил.

Сега съм просто добър в това, което правя. Робот.

Какво става с човек, който си върши работата като робот?
Или е честен към себе си, или е не толкова честен към другите.

Не ме кефи вече да съм лекар!

Това е моята болезнена истина.

Сори за всички хора, които разчитат на мен.

Уморих се, след почти двадесет години в системата се уморих.

Уморих се да ставам в 6, за да ми каже някой, който се именува Професор, че моята диагноза е „Не отговаря на истината „ .

Уморих се да си мисля как точно моите колеги са дали консултация и не са ми казали.

Уморих се да приемам медицината като призвание. Никой не го бОли от това. Освен една група пациенти и техните лекари.

Уморен съм.

Никога не съм вярвал, че лекар може да се умори от медицина.

Имам го пред себе си, когато се погледна в огледалото, докато се бръсна.

Това не е изповед, тя ще ми липсва / медицината / .

Ако си помирисал кръвта веднъж...

Майната и.

4 коментара:

  1. Не знам къде работите, но ако обичате медицината, защо да се отказвате от нея? Предполагам, че ако сте добър и обичате работата си ще се намери по-добро място, където да работите. Или пък някак ще си създадете такова. Минавала ли Ви е през ума тази мисъл - да смените мястото и/или формата?

    ОтговорИзтриване
  2. Ако наистина медицината е твоето призвание, не се отказвай. Аз се отказах. Съжалявам. Не е необходимо да казвам колко много съжалявам. Ти го усещаш. Не го прави. Ако е призвание.

    ОтговорИзтриване
  3. Е-хей, пич, ставай! Отчайващо добре те разбирам, но ако ти, който очевидно ставаш и за толкова много други неща си се отчаял, какво да кажем останалите, които не ставаме за нищо друго?? Ти избра специалност, в която по някакъв начин се явяваш съдник (на медицински диагностик). Това е твоята работа, приятелю, убедих се, ти по толкова правилен начин отсъждаш и за много други неща с помощта на перото си...А забрави ли тайнствения невидим свят на твоите гадинки, които само ти виждаш. Те не могат да те уморят, уморяват големите двукраки гадини, казвам ти го от опит!
    А да не говорим, че можеш и да готвиш - какво невероятно бягство от действителността е това. Невероятно и вкусно...

    ОтговорИзтриване
  4. Ако на мен някой ми каже това последното, никога няма да се откажа, напук на тъпите двукраки гадини!

    ОтговорИзтриване