Моето писмо до Дядо коледа е по – различно от всички останали.
Провокирано е от случка, на която бях неволен свидетел.
Нещо не ми беше коледно и сутрината на отиване на работа споделихме с една колега, че, абе не ни е празнично като друг път.
В болницата е онова безвремие на подранили с празниците колеги и пациенти, че на човек да му се отще да работи. Всички говорят за Коледа, за Нова Година, болните са излекувани...
Непразнична скука. С малки изключения.
Имах среща в кафето до болницата.
Нищо важно, можеше да почака до след празниците, но взех едно от малкото такива решения, да не отлагам имам предвид и не съжалявам за нито една микросекунда от срещата.
Подраних, седнах на бара и се зазяпах във валящия сняг.
Почти не обърнах внимание на девойките седнали до камината.
Мернах само, на една от масите небрежно захвърленото оранжево чудовище наречено „Хирургия”.
„Студенти” мина през главата ми мимолетно, докато се настройвах на работна вълна за срещата.
Обаче...
- Какво искат тия, ако трябва ще се гримирам като клоун и ще отида в дома в „Надежда”...
Едната от студентките беше повишила тон. Мразя да ми нарушават пространството и точно да се обърна и да им кажа не крещят, когато тя продължи и ме гръмна право в десетката.
С две думи, няма да са две, ама така се казва, тези деца в свободното си от следване, работа (защото работят, докато учат) време, посещават домовете за деца и им правят партита със собствените си средства и талант на Коледа, Нова Година, 1 – ви юни, Великден и каквито се сетите празници.
Сами. С помощ от приятели, които могат да направят...куклен театър например. Или могат да пеят. Или разказват приказки. Или жонглират с ябълки. Или се гримират като клоуни.
„Та, Коледа, мили ми
Имаш конкуренция, да знаеш.
Нямам желание. Не ща подарък. Получих си го днес.
Моето Коледно настроение.
Тези две деца са Коледата, такава каквато трябва да бъде.”
Моята среща не се състоя, поне в работния и вариант.
Много важно...
Аз слушах двете Коледа.
Ще си помисля какво в крачка мога да стегна
ОтговорИзтриване