Всеки си носи кръста...и задника под него

Това е.

Мисъл пробила си път в съзнанието ми след безсънна нощ, прекарана в спорове за демокрацията и нейното приложение в безпътните общества.

Случайно или не, моето злорадство към постарадалите от дискусията се трансформира в мисъл.

Интересното е, че тя протече на фона на глобалното ми настроение, обощено казано : „ Всички, около мен са живи и относително здрави.”

Здравата, занитено - тинолова ситуация се допълни, по подходящ начин от няколко скромни персони, имащи неблагоприличието да споделят факти и цифри, касаещи моето образование.

Опааа, май трябваше да кажа бившето ми обазование. Щото съм го завършил.

Чудя се дали да изпадна сам със себе в диалогичен спор или да го пропусна.

Пропуснах го, не ми се пише толкова.

Човеците пробили самотното ми самосъжаление и ходещата краткотрайна дрямка ми споделиха, че бюджета на МУ / това не е муууу, а е Медицински Университет / е намален с 8% / осем процента / от държавата.

За сметка на това „Полицейската Академия” и „Технoмаркета на ония дето си пишат инж. Като първо име” са със същия процент увеличени.

Репликата, която убива е: „ Медицината не е приоритет на правителството”.

Ами, мили ми съграждани, колкото и малко да сте останали, само това мога да ви кажа:

Всеки си носи кръста...и задника под него.

Ще имате инж. И ченгета.

Дупе да ви е яко, ако се разболеете.

И не смейте да го правите, не е приоритет.