петък, 12 март 2010 г.

Мразя стълбите и Гоце

Някога в моето детство, баба и дядо живееха в къща с външни стълби. Беше ме страх от тях.

Приключението - слизане между саксиите с мушкато и здравец и грапавата повърхност от мозайка и бетон. Две напикавания за период от , мамка му щях да излъжа, две години.

Неописуемия ми ужас беше, когато те изчезнаха. Никога не убих страха от стълби.

Говорим за град Казанлък и неговата уж стара част, която 1980 та беше планувана като план 1990.

И какво се случи, събориха онази къща с „външното стълбища”, така пише в документа - „външното стълбища” и баба и дядо получиха оборотен апартамент в блок „ Кармен”.

Живяха с роми две години, докато стане блока, техния блок и техния двустаен , наместили се на мястото на моите стълби и аз се връщам от ...

И виждам блок, спретнат около 10 входа и 5 етажа. Ама няма къща.

Качвам се в апартамента, те ми го показват.

Аз се питам, и един вид си задавам въпроса: нещо не ви ли е наред?

Не се отговаря. Имаме си всичко.

Да де, аз като софийско чедо, което за първи път в живота си е видяло живи цветя в градината на баба си и дядо му, му е откъснал едно се примирявам.

Аз, като дете от столицата съм ял на двора смокини.

И какво – имаме си всичко.

Те са покойници, но замениха китната си къща за блоково строителство по партийна заповед.

Мразя стълбите. Прародителите на Гоце ми забраниха да си преодолея страха.

Мразя и Гоце, като провидец на тая политика.

Мразя и Гоце, че пращаше емисари да му ловуват.

Който направи заменките. И защото Дянков без да си има представа го докачи.

Мразя и Гоце, защото мразя топирани президенти.

Е, неговата съдба е различна от моята.

Той е покорил добитъка на Архария, щото не го е отстрелял, шото не го е уцелил.

Например, но това е друга история.

И една свещ за Гоце.

1 коментар: