Имало едно време...

Не е честно, не е медицинско мамка му, да си отидеш така.

Можеше поне да се обадиш по телефона, че си болен.

Гордост ли беше?

Трябваше ли да разбера последен...

Загубих приятел.

Изгубих един от малкото стойностни хора, които познавам.

Имало едно време двама души, за които да си помълчиш с интелигентен човек било привилегия.

Защо не съм тъжен, а съм гневен?

Защо не мога да се разплача?

Защото си пън копеле, защото накарах една прекрасна стара жена да запали кандилото заради теб.

Няма да дойда на погребението ти.

Мразя погребенията, още повече твоето.

Пиша това от безсилие.

Паникьосан съм.

Не е честно, чисто медицински не е честно.

Мамка му, дори не мога да кажа сбогом, защото не искам.

Обясни ми, как да ти кажа „почивай в мир” или нещо подобно.

Кандилото гори.

И този свят е по – малко готин.