Министрите на земеделието и външните работи дарили на дома за стари хора в Дървеница 12 агнета.
Тъй като съм съпричастен към темата, не мога да се сдържа и ще споделя с вас уважаеми читатели историята на три дами.
Много далеч назад във времето, сестра ми имаше заведение, близо до въпросния дом за стари хора.
През лятото работех там, едно за да изкарам някой лев и второ, този кватрал има нешовторим колорит, сравним с нищо. Клиентите бяха само местни, на колко легенди разказани всеки път с различен край съм се наслушал, безкрайността на Вселената ще ви се стори едно малко място за пребиваване.
Но не за това ми е думата.
Един прекрасен юлски ден, няма по – прекрасно от това да си направил Голям шлем пети курс медицина, в заведението пристигнаха три бойни бабета и си поръчаха две бири с три чаши и едни картофи без сирене, моля.
Учтиво ги обслужих и се заслушах. Клюкариха грозно, което беше песен за душата ми, но не разбирах, за какво, кого и защо по – дяволите говорят?
Седяха четири часа и се отправиха към залеза.
И изчезнаха. Чаках ги да дойдат, ама не...
Месец по – късно те се появиха отново. Същата поръчка. И музиката от разговора им.
Сестра ми също бе заинтригувана и като пресни в квартала попитахме един местен, аджеба на тия какъв им е случая.
Той махна пренебрежително и изломоти, тия са от старческия дом и идват само на пенсия, не са интересни.
Решен да се представя като рицар, аз реших да ги почерпя по още едно. Тарторката се обърна към мен и каза, младежо не съм ли малко възрастна за теб?
Времето минаваше, и един ден се появиха две от тези прекрасни дами, поръчаха същото, на същата дата, ДАТАТА НА ПЕНСИИТЕ, третата чаша остана с бирата в нея.
Облаците отминаха и отмиха още една пролет, когато сестра ми се обади и каза, че вече останалите чаши пълни с бира са две, но на ДАТАТА.
Преди месец, тя просто е оставила на една празна маса две бири и три чаши и едни картофи без сирене, моля.
Дванадесет агнета...
Няма коментари:
Публикуване на коментар