Аз съм социалист и имам две деца.
Вярвам в идеите на Партията.
Вярвам в Бузлуджа.
Вярвам, че Джон Ленън е приятел на Сергей Станишев / не интимен, разбира се /.
Вярвам в ПРЕЗАРЕЖДАНЕТО.
Попаднах случайно на една телевизия, ако това може да се нарече такава, на лицето от смесен произход / така каза съседа, бравовчедката на жена му познава една, която е сигурна за генетиката му / Иван Костов.
Наръсих телевизора си със светена вода и стана авария.
Звукът му се увеличи и не можех да сменя канала.
Прибрах децата с тапи за уши в тяхната стая.
Отвън лаеха бездомни кучета.
Гарвани грачеха злобно.
А той, гореше и не спираше.
Водещия, аз тоя само да го видя някъде, му стоеше мирно като комсомолец пред другаря Сталин / о, сърце , болката не отшумява, колкото и време да минава от тогава /.
Телевизорът гърми.
Лицето Костов рразказва приказки.
Децата ми пищят.
Майка ми се моли на Ст... / пак ме преряза/.
Щял да намали ДДС – то.
Щял да вземе пенсийката на мама.
И цифри споменава.
И на китоловец се направи.
Три кита имало в България.
Не е вярно лицето Костов.
В България е имало само един кит.
Филм имаше даже за него.
Така се казваше „ Кит „.
Свърши се.
Той млъкна.
И се усмихна.
Взех чук / сърпа остана на стената. Висят си на един пирон. /
Размазах му усмивката проклета.
Е, сега съм без телевизор.
И няма как да си купя.
Ама няма такъв кеф.
Да размажеш усмивката на Иван Костов.
Цимент Тор.
P.S. Това е псевдоним. Взех го от вечните ценности на социализма: цимент и тор. Работници и земеделци.
Няма коментари:
Публикуване на коментар