МАЛИНКИТЕ НА АЛЕК

 

Имам драма и няма да пиша за политика.

Загубих тъща си. Изчезна. Докато я уреждах за рентгенови снимки.

Появи се след час, час и половина с ореол.

Оказа се, че някава  ДОБРА лекарка и е направила 17 / седемнадесет / снимки вместо оказаните от колегата невролог – 3 / три /.

Тъща ми свети.

Ама наистина.

Великият художник Александър Цанков.

Труден, некомуникативен тип.

Арт отсекъде.

Нежна и ранима душа.

Коктейл „Молотов„ в седем годишна форма.

Взриви се в ръцете ми.

Сополи,сълзи и 37,5 температура.

И признание за ...

Ралица / моята благоверна, която е само верна /  разпрати покани за неговия рожден ден на всички деца, които той искаше да види.

Няма нито един родител, който да е потвърдил участие в празненството.

Гадно е.

На никой не му пука за теб.

Ами СИНЕ МОЙ, на мен ми пука.

Никога няма да прочетеш това, но аз съм обиден, не по – малко от теб.

И те не те заслужават.

Почерпи ме с малинка.

Знаеш, че не ям сладко.

Беше споделено разбиране.

По – добре мъртъв пич ...

Ти знаеш продължението.