събота, 29 октомври 2011 г.

Утре няма гласувам и вие не го правете и мислете за Майка Екатерина

Вчера, най петъчния петък се срещнах с една жена. Монахиня. Майка Екатерина от приюта за изоставени деца в Елин Пелин.

Стана случайно, непреднамерено и спонтанно...

Май трябва да започна отначало.

Денят ми започна с коремната болка на Алек, продължи с редови порядък и...

Аз си имам ритуал след работа.

Пия една бира, или две в Хотел „Медик”.

Отивайки към него вече цивилен и доволен виждам пред мен една монахиня. Черното никога не съм го разбирал в религията, християнската имам предвид, някакси е очарователно, но има и леко преиграване със Смъртта, което не разбирам, но пък не ми и е работа да се меся в духовните дела.

Единстения ми светъл спомен от католицизма е прост монах – бенедиктинец в метрото на Брюксел. Около него нямаше никой и всички там бяха свели глави.

Защото той е дал обет за мълчание.

И малките деца го знаеха. И не го закачаха, както правят децата със странните хора.

Връщайки се в пътеката на моя живот, се отзовавам с една монахиня на рецепцията.

Упътвам я да потърси управителя, защото собствениците ги няма, това е вътрешна информация, която имам, защото са ми приятели...

Малко по – късно, толкова колкото два глътки, тя дойде и попита дали може да приседне до нас.

Разбира се.

И каза.

Аз съм Майка Екатерина, само да вметна – през цялото ни общуване я наричах Сестро, събирам пари от миряни за хляб на децата от приюта.

Колко?

57, 43 не ми стигат за утре.

Аз и Д – р Михова вадим най – едрите пари които имаме.

Целуваме ръка на светицата, тя ни благославя и...

Денят ни е пълен.

Обаче след мистичното докосване до нещо, което не ни е съдено да разберем идват въпросите.

Защо, болната, лошо кашляща жена трябва да проси от миряните.

Защо за Бога, полуидитота, който е управител се хили като олигофрен, какъвто е всъщност ми казва на уше, че тая е дошла да изкара парички, те шефовете са набожни и ще и дадат, но ги няма и...

Той не дава.

Ние малките простаци, които дадохме малкото пари, наши, лични, лишихме децата си от лигавщините за деня и бяхме Други.

Вярвайте ми, имал съм честта да познавам една канонизирана.

Няма да се предам, и няма гласувам утре.

Заради Майка Екатерина, която проси пари за хляб на приюта.

2 коментара:

  1. И аз получих просветление и повече никога няма да гласувам по задължение. Няма да се насилвам да избирам по-малкото зло по навик... Толкова добре се почувствах и когато спрях да пуша :-) Спирайки цигарите, си спестих няколко белодробни заболявания, а спирайки гласуването избягвам депресия, шизофрения, параноя и постоянно желание за серийно убийство на идиоти, добрали се чрез изборния процес до ключови служби. Направете като мен! Не гласувайте повече и ще видите колко е ГОТ!

    ОтговорИзтриване
  2. Защото, полуидитота(такава дума не познавам), все пак отиде да гласува, поради малкото самосъзнание останало в олигофренската му глава.

    В същия ден той даде 8 лева, които имаше в себе си на светицата майка, олицетворението на Бедната ни майка България. 8 хляба са си 8 хляба. Досрамя го да иска пари от персонала на хотел Медик за бедните деца, понеже всеки месец се налага да проси от "набожния собственик на хотел Медик" заплатите на персонала, за да може техните деца да не стоят гладни в края и средата на месеца.

    Животът е несправедлив, Г-н Колевски.

    Поздравления за Блога!

    ОтговорИзтриване