петък, 11 декември 2009 г.

Стига с това образование / писмо до Ралица /


Качен на един покрив, кротко си пиех сутрешното кафе в съпровод на цигара, когато нещото наречено мобилен телефон звънна. Беше моята мила съпруга да ми се оплаче от конспекта за докторантурата си. Трябвало да учи за Ленин по политология. Разговорът неусетно премина на болната тема , на моето и десетки, но не стотици домакинства, образованието. Ние си имаме един бодър второкласник. Жена ми развиваше тезата, че дори и тя е отвратена от учебните програми, тя, която има естествена склонност към ограмотяване, учене, поемане на книги и знания в огромни количества.
Е, мила моя, аз какво да направя като са ти сбъркани настройките, особено фините. Не оценяваш ли какво прави съвременното образование с децата. Те растат, подрастват и се надрастват може би малко грубичко за твоя изтънчен вкус.
Да, слушат музика, която ти не харесваш и за тях е въпрос на чест да си паркират возилото пред училище и да надуят новия албум на Десислава на отворени врати.
Да, могат да четат програмата на клубовете, които ти така презрително наричаш „чалга”.
Могат да работят безотказно с техника, дистанционни, мобилни телефони.
Знаят наизуст няколко стихотворения. Това, че някой ги е направил на фолк хитове децата не са виновни.
Виждаш ли колко са образовани, а?
Това, че 50 и кусур процента са практически неграмотни, не съм съгласен. Грамотни са и още как, я чуй колко песни знаят наизуст.
Ти веднага ще ми опонираш, че знаенето наизуст на някаква си чалга, не ги правия грамотни.
Да де, ама и Омир е пял. И виж какви неща е изпял. Цели две книги.
Та мила моя образованието си е на шест. Даже на повече. И трябва да се внимава много некое дете да не прегори от толкова знания.
Щото после лошо. Ще гракнат стотици, хиляди недоволни родители.
Ще се закрие училището, като институция и ще го караме на песни.
Ама не „Моторни песни”.
А на „Кръчмарски изповеди” на Радо Шишарката.
Поздрав най – сърдечен, твоя благоверен вечен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар