Кукла без конци

Дошъл Христос, да търси баща си на земята. Вървял, вървял никъде не го открил и се отзовал на брега на морето. Видял един старец, който тревожно се оглеждал. Отишъл Христос при него и го попитал:

- Какво търсиш тук, стари човече?

- Ами, търся сина си?

- А, как изглежда той?

- Един такъв, с пирони в ръцете и краката.

- Татко! – извикал Христос .

- Пинокио!

Да ме прости Господ, но винаги ми става смешно, когато се сетя за тази история. А отскоро започна да ми става и тъжно. Усмихвам се и си мисля за пълния с абсурдни ситуации наш живот.

И ми се приплаква.

И се сещам за песничката на Пинокио от филма на Дисни.

Ра – ра ра Ра ра ри аз съм кукла без конци!

А, тези с конците и Стромболи, който ме затваря в клетка само, защото ми няма конците и може да експлоатира различността ми.

Онзи ден видях куклите без конци събрани на един площад.

Има ли за нас фея, която да ни направи истински момчета и момичета тук.

Трудно е да се каже.

Смятам че ще трябва да внимаваме с огъня.

Някой може да изгори.