събота, 27 октомври 2012 г.

Последната политическа публикация или ППП

Те прекалиха.
Те върнаха " Всяка Неделя ".
Повече няма да пиша за тази забравена от Бог държава.
Защото, ако Го имаше тези отрепки, които ни управляват нямаше да са се родили.
 В тази държава полицаите спят, а ако случайно някой ги снима, го викат на спявка.
Да пожалим семейство Живкови.
И да викнем в некъв си Брадър Малък Тошко.
Аре Мавзолея, дека си бре...
По бедни не сме били и по времето на Виденов. Жан.
По поругани ценности...
И по турско не е имало.
Аре елате и ме арестувайте.  
Щото мисля.
Което е трудна работа за това правителство.
Правителството дето се гербува.

четвъртък, 30 август 2012 г.

Навитото на руло хартия, Честити да сте всички Александовци днес и во век и веков

Цитирам един стар документ:
"Почетенъ дипломъ
Дава се на г. Александър Колевски
отъ гр . София за участието му съ
сладкарски произведения въ ПЪРВАТА
ХРАНИТЕЛНА ЗАНАЯТЧИЙСКА ИЗЛОЖБА ..........
......
ОТ 27 МАРТЪ ДО 4  АПРИЛЪ 1938 година въ София и се
награждава съ - сребърен медалъ.
София 4 Априлъ 1938 год. "
Следват жури и подписи.
Събуден от доброжелатели в осем и половина, още сънен получих този подарък за именни я ми ден.
Утрото се проточи съвсем безкофеиново и аз забелязах свитъка някъде към обед.
Проста хартия, нищо особено.
Отворих я, видях своето име и реших, че това е поредната ми диплома, която тя пази. Пазителката на архива ми от достижения.
Майка ми.
Понякога ме  дразни.
Но не и този път.
Вече е обяд и аз отварям наново свитъка.
И виждам онова Ъ в него.
Чета го вече внимателно...
Никой не може да спре сълзите...
Това е дядо ми.
Не съм аз с цялото си его.
Едно руло хартия от 1938 - ма.
Чеситити да сте Александровци.
И не забравяйте има и други преди вас.    


събота, 18 август 2012 г.

Аре и аз да се изкажа за девойките от Pussy Riot, шот съм специалист

Не знам дали подкрепям тази форма на протест, защото съм религиозен. Храмът е храм защото е храм на...кой, Бог или група хора оставили след себе си нищо.
Тук девойките са прави.
Бог отдавна не е в Русия.
Мисля си, че е абдикирал от планетата ни, но това е друга тема.
Аз като вярващ обаче, нервно потропвам с краче.
Кви са тия кифли дето ще оскверняват храм.
Храм ама какъв храм.
Пишейки това се оказах безбожник.
Бог може да е до всеки, по всяко време, и където...
На хората им е нужно място, където да почитат Бог.
Както им е нужно място да почитата своите мъртви. За гробищата говоря или пиша, се тая...
И все пак смятам, че те, онези от Pussy, не са толкова, колкото...
Съдят ги - ОК.
Пели в църква, мноо важно.
Наравили си нездравословна реклама - моооже.
Дали наистина  не харесват Пут ин е може да породи дискусия, която да продължи няколко часа.
Не одобрявам формата.
Но пък за сметка на това са готини.
Китара в църква. Жестоко.
Как ли биха се чувствали вярващите, ако на мястото на тези мили момичета бяха Металика.            

събота, 21 юли 2012 г.

Imagine



Представете си.
Опушен бар, сцената е от дъски прогнили по времето на Чърчил.
Барманът e недружелюбен човек с бяла брада и вежди, които ти се иска да ги подстрижеш моментално.
Клиентите са толкова незаинтересовани от напитките на бара, но седят и чакат групата да им посвири.
Излиза едно момче с ленънки, спъва се в третата дъска, добре, че има микрофон, който да те спаси.
След него се появява един дългокоско., който избягва, без да се натрапва, пеперудите по пода. 
Оня на барабаните падайки пробива тъпана, ама на него тъпани не му трябват.
Момчето с ленънките преборило третата дъска  си взима китарата.
Дългокоското маха една пеперуда от микрофона.
Намесва се един рус с жилетка.
Просто взима стол, китара и сяда.
Клиентите се колебаят дали да го замерят с бутилки или да ръкопляскат.
Барманът леко повдига подстриганите вежди, той тва го може без да се напряга, да си подстриже веждите, когато никой не го гледа, и спря да дава напитки.
Те започнаха да свирят.
Ленън, Кобейн, Морисън, Бонъм.
Беше обявата на бара.
Това е раят нали?     

петък, 22 юни 2012 г.

Книгите са зло животно, хапят и оставят белези...завинаги

Помните ли времената, в които си менкахме книги, щото аз имах „ Щамът Андромеда” , а Диана „ Всичко живо е трева”...
 За „ Дългият изгрев на Ена” се чакаше около месец, а „Лунна дъга” беше нещо като откровение споделено само с най – близките ти приятели. 
Книги, едно такова нещо дето не те оставя на мира докато не прочетеш и последния ред. Ласкае те, жили понякога, отегчава те, мразиш я, седи до главата ти докато спиш...
 Плачеш тайно, когато стария Морел казва на сина си: „ Максимилян, мисля си, че това беше Едмон Дантес...”.
 Смееш се на „ ...пустото колело се е изметнало и Пушилката няма никаква система, на друга маса нямаше да спечели и киселица!” 
 Играеш най – великият покер на света с Рандъм, докато Бранд го вика през валето каро. Ставаш самурай и почти „говориш” японски с Торанага.
 Коничи уа.
 Том Бомбадил ти е симпатичен, ама го няма във филма. 
Там ги има героите и битките. 
 Имаш „Куца съдба” и се чудиш какво точно се случва. 
Тогава идва Шрайка... 
И Планше краде от господин Бонасиьо с въдица. 
Мартин плаче, а Юстоса го пита: „ Да не би да нямаш пари да се прибереш моето момче.” Мога да продължа още... 
Но Книгите са опасни.
 Оставят белези. 
Завинаги.

събота, 28 април 2012 г.

Неписмото, което не написах
Мило дете, Един празен документ номер едно седи отворен и в него няма да напиша нищо. Може би защото не искам. Но пък да предположим, че искам да напиша много неща, които се въртят в главата ми и не искам никой да се обиди. Слушам си Linkin Park днес в седем сутринта. Децата спят. Да, онези деца, които, когато разберат, че идваш пощуряват. Защото за тях ти си нещо много важно. Ще правя палачинки за закуска. От моите дебелите. Ще играя с Алехандро баскет. Дара има страхотен дрибъл. Без никой да я е учил. Мисля да звънна на баща ти и да похвърляме с него. Ще е жестоко. Той е единствения човек на планетата, който ме е бил един на един... Но първо ще му пусна Алехандро „Джордана”. Да му покаже как се играе. Нека документа да си седи ненаписан. Никога няма да го докосна.

събота, 31 март 2012 г.

Аз, Александър и баскетбола


Толкова обичам тази игра, че дори не я коментирам. Тя е толкова лична за мен колкото...
Само гледам и се наслаждавам на играта на едно момче.
Шест месеца по – рано...
Една вечер, Ралица и аз, седнахме да обсъдим какъв спорт, ще е подходящ за нашия затворен и особен син.
Предложенията за карате, плуване, тенис...
Отхвърлени.
Категорично.
А, ние като ограничено възрастни бяхме го решили за индивидуален спорт.
Дете, което отказва всичко като спорт.
Рисуване, скелети, Linkin Park...
И тогава Ралица видя на обявата на един отбор по баскетбол.
Аз бях против.
Попитахме го. Той каза ДА
Ама не го правиш заради мен, нали, го попитах.
Не
Ще опитам
В наши дни...
Играехме баскет във всяка свободна минута.
Той е Номер 22 в отбора. Резерва, но е в отбора.
Очите му, когато казах, че няма да отида на днешният му мач.
Защото някакви си четири сантиметра са ме заковали в рамките на един скромен апартамент.
И той няма да се подиграва на високия ми дрибъл и да се възхищава на прекрасната ми стрелба, защото трябва да си пазя кръста, ако искам да ми останат крака.
Ще ходим двамата да видим Родман на живо.
Ако изберат мен да похвърлям с него....
Майната им на прешлените, дисковете, това е Родман.
Здравето е най – важно все пак. Номер 22 ще отиде, ако моя билет е печеливш.
А, аз ще се наслаждавам на играта на едно момче.
Защото тази игра е Онази...
Която не се коментира.
Само си влюбвен....

събота, 24 март 2012 г.

Скалите, които ги няма вече


Приемам смъртта като обикновен лекар: неизбежност посяла малкото си клонче още при раждането.
И все пак...
Болката от липсата.
Скалният ни свят е толкова прозаичен, че ние не го съвместяваме с битието си.
И не го проумяваме докато една скала от тези, на които се крепим като хора не си отиде.
Неизбежото се случва.
Празнината не се запълва.
Няма спомен за скала, на който да се опреш, защото е спомен, а не скала.
И със загубата на вихъра от скали, ние дали ставаме скали за децата си?
Дали ?

събота, 18 февруари 2012 г.

Странни размисли в една обикновена неделя


Връхлитат ме понятия, без да се консултират на който и да е било.
Какво означава да си добър.
Какво означава да си храбър.
Какво дяволите да го вземат означава да си честен.
И най – накрая кое е онова понятие дето всички говорят за него, но никой не го е виждал – истина.
Размиването на на всяка теза е характерно за нашата свръхинформираност.
Да не си мислите, че ще философствам.
Ще разкажа поредната си история, която е...
Малката Фея се казвала Духът на Едно умряло дърво. Родителите и решили за името след като тя седнала на един пън.
В гората имало много пънове.
Но тя си избрала този и точка.
Нали знаете, че Феите са добрите хранители на живота в една гора.
Малката Фея, назоваваща се Духът на Едно умряло дърво, не харесвала пърхащите си сестри, грижещи се за 1445566 – тия цвят на кестена до потока.
И никак не беше щастливката, родена под малкия Бук, син на Големия Бук , Господарите на гората.
В гората обаче пристигнал човек.
Поет един такъв от самопризналите се за такива , пее и рецитира старомодни стихове и... седи по пъновете.
Ужасената фея и всички дървета се трогнаха от неговия ентусиазъм и изкрящите му сини очи...
Духът на Едно умряло дърво се приближи до пеещия поредната си балада Човек. Малкото съмнение дали да го пипне се изпари, когато той запя „Химна на неотворилите се венчелистчета”.
Фалшиво.
Тя го бутна от личния си пън, разрошената му коса и книгите се изсипаха върху листата на Дъб Номер 4445616, който започна да мрънка нещо за килими.
Поета се изправи изтръска малкото листа полепнали по овехтялата му риза и се огледа. Нямаше начин някой да го е бутнал от този пън.
Духът на Едно умряло дърво го ритна.
В глезена.
Той изохка.
Тя пак го ритна.
Той пак изохка.
Тя се изправи срещу него и му каза да да спре да пее, защото смущава съня на мъртвите дървета.
Поета видя малка пеперуда пред очите си и занемя.
Тя беше толкова красива...и досадна.
Той я отпъди с отработеното движение за комари.
И запя отново.
Духът на Едно умряло дърво пооправи крилата си и се отправи към поредния пън, имащ нужда от утеха.
Песента на поета ехтеше.
Всеки може да е всякакъв, невидимото може да е всякакво, като истината, храбростта, доброто и честността.
Размитите понятия...

петък, 10 февруари 2012 г.

Снежната история на три елфа


Нали не си мислите, че ще си говорим за елфи...
Всяка сутрин отивайки на работа ги виждам, знам че звуча налудничаво, но те са там.
Елфите.
Единия върви бавно, тържествено ми кима, дори и не казва благодаря за подадената цигара, те Елфите много пушат, и ме отминава с тих шепот на елфски.
Другия върви така, че всяка негова крачка да се забележи, той блести и пожелава на мен и всички, да имат най – красивия ден.
Третия е келеш. Той ме вижда и тича с репликата:
- Дай левче за бира...
Но си знае, че в понеделник не давам пари и тогава не ме закача.
Всяка приказна история си има начало и след като познавате главните герои вече ще е по – лесно, доколкото може...
Зимата заварила тримата елфи с един чифт обувки за сняг.
И те решили да се редуват, как са се разбрали, само десетата снежинка кацнала на рамото ми при първия снеговалеж може да каже.
И така, твърде големите обувки се отзовали на краката на Единия.
Той кимнал с уважение, уплътнил ги с пликчета от близката кофа за боклук и закрачил бавно из поверените му територии.
Някакъв странен човек му дал цигара, запалил му я, този странния го срещам всяка сутрин и защо ми дава цигари, аз не пуша, но няма да го наранявам, като му отказвам, си мислеше Единия и дори се правеше, че пуши.
След обиколката си то се завърна, изхлузи големите обувки и срещна синия поглед на Другия, който ухилен до уши изхвърли уплънението и се понесе с тях като откачен сноубордист на лавина.
Другия обичаше странния човек, който даваше цигари на Единия, малката елфска тайна беше, че Другия пуши като комин, а Единия само му подава цигарите...
Странния човек мина без да забелязва Другия, което предизвика елфа да му викне. Онзи се обърна и се усмихна. Помаха. Странен човек си помисли Другия и отпраши към смяната на обувки.
Третия се беше притаил в сенките на едни колони. Дебнеше.
Ако странния човек имаше левче, щеше да сподели едно опиянение с обувките.
Те са твърде големи, ако мине далеч няма да го догоня и пак трябва да крещя, си мислеше.
Но пък ще ги почерпя...
Ето го.
Мамка му, не си поговори с мен, само ми подаде левчето.
Е нищо, аз ще го почерпя, като ми дойде пенсията.
Третия се върна в убежището, събу големите обувки за сняг, излегна се на леглото с бира в ръка и попита:
- А бе пичове вие видяхте ли един кретен дето раздава по левче за бира?
Нали не си мислите, че това е история за елфи.
Тримата са обитатели на най – доброто място в болницата. Сложното заглавие и табелката, че е по Европейски проект, не го правят по малко значимо.
Това е приют за Елфи като тези тримата.
Добрите духове на една болница.
- Да имаш левче за бира...

четвъртък, 26 януари 2012 г.

Fringe feat. Alex


Излезе гарвана и се нарече сам,
Излезе дрипата
Снега дотам
Труп на куче
Закуска от яйца
Се свлече.
Аз искам просто текста да си остане така.
Мисля си, че просто така е добре.
Мисля си, че ако този текст бъде украсен ще изгуби от неговия смисъл.
А, аз мисля, че нашта игра беше добра.
И си мисля, ама само си мисля.
Няколкото думи на Алек, който си мисли...
Дами и Господа, едно дете на девет мисли...
И написа сам:
Аз искам просто текста да си остане така.
Мисля си, че просто така е добре.
Мисля си, че ако този текст бъде украсен ще изгуби от неговия смисъл.
Повече отколкото съм искал от една игра на думи и изречения.
Господи, колко съм стар.
Синът ми да ме учи как да пиша.

петък, 13 януари 2012 г.

Чии са телешките пържолки Господи?



Преди време Те уведомих за бедствието, но Ти не обърна внимание на моите слова.
Сега пак се опитвам да Ти кажа нещо, но надали ще ме чуеш.
Искам да отбележиш, че не Те моля, само излагам фактите.
Ти прецени.
Едно дете беше убито...
Всъщност Ти си Всезнаещ. Няма какво да Ти разказвам.
Е ?
Толкова забравено от Теб ли е това място?
Или...
Гледаш. Само гледаш.
Какво ще стане.
Ти пращаш изпитания само на любимците си.
Да Ти кажа честно писна ми да Ти бъда любимец.
Това не е изпитание.
Това е война срещу интелекта ми.
И ако обичаш да ме подкерпиш.
Защото още не съм се отказал от Теб.
Защото пазя ценностите си.
Защото ...
Не искам телешки пържолки.
Не съм куче.
Считай се за предупреден.