събота, 29 октомври 2011 г.

Утре няма гласувам и вие не го правете и мислете за Майка Екатерина

Вчера, най петъчния петък се срещнах с една жена. Монахиня. Майка Екатерина от приюта за изоставени деца в Елин Пелин.

Стана случайно, непреднамерено и спонтанно...

Май трябва да започна отначало.

Денят ми започна с коремната болка на Алек, продължи с редови порядък и...

Аз си имам ритуал след работа.

Пия една бира, или две в Хотел „Медик”.

Отивайки към него вече цивилен и доволен виждам пред мен една монахиня. Черното никога не съм го разбирал в религията, християнската имам предвид, някакси е очарователно, но има и леко преиграване със Смъртта, което не разбирам, но пък не ми и е работа да се меся в духовните дела.

Единстения ми светъл спомен от католицизма е прост монах – бенедиктинец в метрото на Брюксел. Около него нямаше никой и всички там бяха свели глави.

Защото той е дал обет за мълчание.

И малките деца го знаеха. И не го закачаха, както правят децата със странните хора.

Връщайки се в пътеката на моя живот, се отзовавам с една монахиня на рецепцията.

Упътвам я да потърси управителя, защото собствениците ги няма, това е вътрешна информация, която имам, защото са ми приятели...

Малко по – късно, толкова колкото два глътки, тя дойде и попита дали може да приседне до нас.

Разбира се.

И каза.

Аз съм Майка Екатерина, само да вметна – през цялото ни общуване я наричах Сестро, събирам пари от миряни за хляб на децата от приюта.

Колко?

57, 43 не ми стигат за утре.

Аз и Д – р Михова вадим най – едрите пари които имаме.

Целуваме ръка на светицата, тя ни благославя и...

Денят ни е пълен.

Обаче след мистичното докосване до нещо, което не ни е съдено да разберем идват въпросите.

Защо, болната, лошо кашляща жена трябва да проси от миряните.

Защо за Бога, полуидитота, който е управител се хили като олигофрен, какъвто е всъщност ми казва на уше, че тая е дошла да изкара парички, те шефовете са набожни и ще и дадат, но ги няма и...

Той не дава.

Ние малките простаци, които дадохме малкото пари, наши, лични, лишихме децата си от лигавщините за деня и бяхме Други.

Вярвайте ми, имал съм честта да познавам една канонизирана.

Няма да се предам, и няма гласувам утре.

Заради Майка Екатерина, която проси пари за хляб на приюта.

петък, 7 октомври 2011 г.

Клод Борисов и Вежди Моне

Ами до там се стигна, че един малко надарен скулптор и един малко надарен да са членове на СБХ.

И двамата рисуват, няма човек, който не е рисувал...

Единият е скултпор МУлтак, другият е премиер.

НО е ясно едно те са творци.

Какво творят Веждите е понятие на вселенско ниво.

Другият е понятие на ниво бактерии.

Но правят изкуство, Лувър.

Само да припомня за Мултака и неговия рожден ден.

За мен рисуването е лично.

Онзи, който е нарисувал трипръстие с подчерта среден, като висшето изкуство на което е способен, е член.

Онзи, малката пластика дето не говори нашия език, според един вестник бил му надебелявал от сутринта.

Малката мишка на Мултигруп и Гоуемия.

Не искам никой такъв да ми рисува.

Мога и сам.

Снимка БГНЕС