Без да се усетя си имам съсед, гарван в градинката пред блока, започнах нов цикъл от приказки, най – вероятно никога няма да се оттърва от усещането, че трябва да закрилям някого.
След „Приказки за Демина”, главоболието ме доведе до приказки за Дара и Александър, не очаквайте нещо гениално, колкото и да ми се иска да ме оцените така.
Бях провокиран от Една Картина.
Гарванът ми разказа история, колкото поучителна, толкова тъжна, същевременно смешна, а накрая…
- Искам закуска! – каза принцесата и леко пооправи косата си.
Ставането от сън е трудна работа, особено ако ти е провървяло в живота и си се родила престолонаследничка, въпреки мераците на височайшия ти Татко за момче.
Прислужницата, мила жена на средна възраст поднесе препечените филийки с филе, забуленото яйце и се оттегли, отработеният рефлекс се задейства и тя леко придърпа с крак поредния изхвърлен лист. Седемстотин и осемнайсти за шестнайсет години.
- Яйцето ми не е както го обичам …- мило каза принцесата. Изяде го и се оттдае на мисли за тоалета си.
Всеки ден на Принцесите е обичаен. Уроци по танци, уроци по …”как да се внедрим в обществото…”, дипломация, кавалерство, все пак Краля искаше момче, литература, оглед на Двореца със запаметяване, разходка в градината.
- Добро Утро Ваше Величество Татко!
- Добро Утро Принцесо!
…
Прислужницата седеше в малкия килер, между две метли с дълги дръжки и един парцал, и разглеждаше албум от рисунките.
…
- Лорд Самуел, колко е самурена самурената ви кожа! – принцесата се опитваше да държи на дистанция потенциалните кандидати за ръката си.
- Вие сте прекрасна, както винаги!
- Аз ли ? Вие сте прекален…Невероятен с тези кожи…
….
Тя взе една рисунка, сълзите и проправиха междуселски път по цветовете
…
- Не мога да понасям тези!
- Кои, Принцесо, слънце на очедвигателните ми нерви, само ми ги посочи и аз…
- Онези, дето продават картини на баща ми…
….
Нещото, което е оставено тайно е най – накрая… Тя го видя…
….
- Милорд, моля ви запазете, този танц за мен.
- Мога ли да откажа на най – изисканата дама
- Не можете Милорд!
…
Тя седеше в килера и плачеше. Видя себе си. Тъжното момиченце.
Принцесата влезе в покоите си и и каза:
- Пак ли ми разглеждаш рисунките?