Помните ли приказката, която започнах...
Никой не пожела да я довърши.
Така че... ще се заема с нея и ще взема да я довърша, защото е първата, а без начало никоя книга няма край...
Само да ви напомня:
Три кестена си говорят. Човек се лута между минувачите със смачкано листче.
И започвам да довършвам историята.
- Знаете ли този адрес? А, а, а знаете ли го?
- Не господине...
- Разкарай се бе...
- Остави ме на мира...
Блестящият син поглед се отнесе и разбра, това което е непоносимо в обявата за квартири закована с крив пирон на номер шест.
Гуменките купени преди толкова години, колкото е необходимо на една звезда да залезе, протриха неравния тротоар и се отзоваха до обявата, от тяхна гледна точка гледана отдолу.
Той разгърна листчето:
- Улица..
- Ясно бе, търсиш адрес, ама я го прочети и не се излагай – Шести беше в отвратително настроение. Все пак на кой му е кеф некви хора да забиват пирони по него.
- Уникалното слово, написано на дърво жертвало част от себе си, може би носи послание – каза Четвърти.
- Посланието, което.....
- Ама, аз ви чувам – Пети беше брутално прекъснат от човека с листчето.
- Още един луд. – Шест.
- Не съм луд бе, хора чувам ви.
- Чудото на природата...- прекъснато в редови порядък.
- Аз ви чувам бе!
Няколко минувача изгледаха с онази смесица между съжаление и презрение, която ни е присъща без да го осъзнаваме, но давайки си сметка че трябва да направим нещото, което никога не правим, коленичиля пред дърветата мъж.
- Та какво правиш на тази улица – Пети се беше заел сериозно със задачката никой да не го прекъсва.
- Той носи посланието написано върху ко....
- Млъкни – изкрещяха Пет и Шест.
- Търся, дъщерята на моята дъщеря, която ме изгуби, когато бях безпътен и не знаех адресите... Тук е, написал съм си го – той разгърна потното листче от тетрадка и го показа на кестените.
- Не се чете – компетентно заключи Пети.
- И аз не разбирам този проникновен...
- Млъкни! – Всички минувачи се обърнаха към коленичилия мъж.
- Просто искам...
Едно дете подскочи и си откъсна кестенов цвят. Отиде до коленичилия мъж и го погали по главата.
- Дядо, дърветата не говорят остави ги намира.
- Детето ми аз те намерих!
- Винаги ме намираш дядо- усмивката и се стопи във водопад от къдрици.
Изтерзаните гуменки изправиха изтерзаните крака, той хвана детето за ръка...
Малко преди завоя тя се обърна и каза:
- Чао момчета!
- Чао – номер Шест
- Чао, о , приказна принце...
- Млъкни! Чао, любимо дете – номер Пет.