Имбецилността във футбола започна да придобива вселенски размери. А, както се казва той е отражение на живота и затова е най – популярната игра. Великия мениджър на Ливърпул Бил Шенкли е казал крилатата фраза: „ Футболът не е игра на живот и смърт, той е нещо повече.”
Така стана, че два случая, с два футболни отбора, всеки по своему значим и популярен, единия по целия свят, другия в страната си, са почти до болка еднакви. А двамата им собственици имат огромно влияние в държавите си.
Става въпрос за ФК „ Милан” и ПФК „ Левски”.
Знам, знам те са несъизмерими величини и въпреки всичко открийте разликите.
Първо: Последното хубаво нещо, което чу за росонерите беше „ Старците за Леонардо, победиха...”. При сините нещата седят по подобен начин. Средната възраст за двата отбора е почти съизмерима, с лека преднина за Милан.
Второ: Двамата собственици се надпреварват да купуват или да връщат в отборите си попрецъфтели, да не кажа бивши звезди. Примери колкото искате. И да държат като титуляри попрехвърлили идеалната футболна възраст „легенди на клубовете си”.
Трето: Назначават за треньори всякакви недоразумения като Леонардо и Ратко Достанич, като тук сините водят убедително. Ще спомена само едно име - Вили Вуцов.
Четвърто и последно: Милан бе победен от някакви, в неговия турнир, говоря за Шампионска лига, насред Сан Сиро. В калчото са на ЕДИНАДЕСЕТО място. Левски са прочу по света с казанската епопея, загубите от всякакви отбори и е на ДЕВЕТО място в А група.
Собственици на клубовете са Силвио Берлускони и Тодор Батков.
Тези хора разполагат с необходимото техните отбори да са, ако не на върха то поне водещи.
Така е на теория. Практиката показва друго. Не знам как управлява Берлускони Италия, но ако е така, както го прави в Милан горките италианци. Батков е носител на орден „Стара планина”, в близки отношения с президента Първанов и е крупен...каквото се сетите, а отбора му е пред разпадане.
И тук се намесват извън футболните въпроси, като най – простичкия – ЗАЩО?
Отдавна се говори за индустрията наречена футбол и за многобройните бизнес и дори политически интереси към него. Явно има нещо много по – дълбоко и прикрито, нещо под масата, което ще лъсне в един момент, като скандала в калчото с уредените мачове. Милан беше наказан помните ли?
В моменти като този се чувствам като Пинокио, ама преди феята да го съживи. Кукла на конци. Манипулиран и използван от хора гледащи само и единствено собствения си интерес, получаващи ордени, печелещи избори. И лошото е, че това се случва и по света, а не само в корумпираната, бедна, неуредена България.
Някакви хора дали някакви пари за някакви отбори. След това печелили купи, първенства и накрая им омръзнало, и решили да убият мечтите на хората гледащи футбол и обичащи тези отбори, и просто да ги превърнат в поредното предприятие за собствена финансова изгода.
Дали това е имбецилност?
„Футболът не е игра на живот и смърт, той е нещо повече.”
И така, кой започна първи?