Глупецо, нисш,
Кому говориш там,
Изправен, край брега
Разказвам своята тъга,
На повей глух на камък ням.
О, нека не говори друг
Вълните шепнещи ми стигат тук.
Джовани Батиста Марино – някога.
Възвишено един вид, нали? Особено на фона на заглавието. И на днешното ми приключение...
Лютата чушка се срещнала с букалната лигавица и и споделила, че не е неин тип.
И аз така.
Сутринта ми, която беше малко по – особена, защото съм отпуска, започна с причиняването на плитки на Дара, разправията за загубеното левче на Алек и семейното водене на двамата по предназначение. Дъджд не беше планиран.
Е, поваля ни доволно, оказа се, че в други части на София било сухо, но ние с моята мила съпруга се разделихме на входа на училището и всеки се отправи към своя хоризонт на задачи, нито лесни, нито трудни, само отнемащи време, енергия и погубването на редица неврони, за които не си струва да се споменава, тъй като са ни малко и трябва да ги жалим.
Така и станало...
Отивам аз до болницата, свършвам там някаква, дето – що - годе работа, която не ми е, но трябва, щото е неотложна и се отпавям към единственото място, където кафето не е взето от блато и сварено по рецепта на леля Ог.
Поръчвам си кафе и вода. Сядам да се насладя на спортно – вестникарското тяло пред мен и на горещата кафява течност. Почти ми се приисква да си запаля цигара, но този спомен от вреден навик отминава с първото заглавие на последна страница:
„ Николета Лозанова показа още 325 кубика силикон.”
Ми, да е жива, за здрава... всички знаем, какво стана с Краля на попа.
А, зад ме се разнася една до болка позната ми миризма – на мастика.
Обръщам се и виждам група от три индивида, пол мъжки, които се бяха почнали много здраво на мастика с бира, кибабчита, кифтета и салати.
Разговор, почти преводим, ако все пак става въпрос за български език. Най – вероятно бяха пили омекотител на речта, предишния ден, и по – предишния, и по рождение.
Разбирам, че се занимават със строителство и по скоро с вътрешен дизайн, демек шпакловка, а като втора работа се доказват на мъжкия фронт в „ ...шопето, дето пидирасити, са битиер от гейовети...”
Лошо няма, всеки си има поприще, дето да се реализира.
Лошо ми стана от сумата, която взимат тези пичове за ди ви шпалковат...стената. Сто и четиредесет лева квадрата.
Идвали от Пещера. И вечер си отивали там.
Днес си били свършили работата за седмицата, излъгали жените, че имат още, пратили им по хиляда лева и им останали по още ХИЛЯДА на човек да покажат какви мъже са.
Ами, кой за каквото е учил.
А, глупецът от стихчето в началото съм аз.
Не, те.
Те са на почит.
И всеки един от нас ще ги ужажва.
За да има гладки стени.
Наздраве момчета, тая ви е шеста масика, лошо няма...
Вие сте начело.
Да ни показвате ценностите от живота.