- Оу – извика той от болка.
И се надвеси.
- Какво си ти, създание нещастно? – изрева той гръмогласно.
- Таралеж – изпод бодлите, леко пропълзя, малък немощен гласец.
- Защо бодеш невинни, тръгнали по своя път? – направи забележка, грамадата от плът.
- Защото, без да искам – бе отговорът искрен.
- Ти знаеш ли, аз кой съм – не мирясваше отгоре.
- Не, не знам – бе отговорът честен.
- Дракон съм, и съм известен!
Леко се отвориха бодлите, нос подаде се и две очи.
- Моля, много извинете – тихо Таралежа промълви.
- Извинението е прието, само дето аз сега не мога да намеря... – и земята леко потрепери.
- Ох, виновен съм сега – рече малката уста.
- Наруши баланса вечен и затуй си ти обречен – рече падналия звяр.
Огън от огромна паст. Ежко се стопи завчас.
Всеки с бодли чакат го беди.
И поуката е вярна, няма тук дружина славна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар