Навитото на руло хартия, Честити да сте всички Александовци днес и во век и веков

Цитирам един стар документ:
"Почетенъ дипломъ
Дава се на г. Александър Колевски
отъ гр . София за участието му съ
сладкарски произведения въ ПЪРВАТА
ХРАНИТЕЛНА ЗАНАЯТЧИЙСКА ИЗЛОЖБА ..........
......
ОТ 27 МАРТЪ ДО 4  АПРИЛЪ 1938 година въ София и се
награждава съ - сребърен медалъ.
София 4 Априлъ 1938 год. "
Следват жури и подписи.
Събуден от доброжелатели в осем и половина, още сънен получих този подарък за именни я ми ден.
Утрото се проточи съвсем безкофеиново и аз забелязах свитъка някъде към обед.
Проста хартия, нищо особено.
Отворих я, видях своето име и реших, че това е поредната ми диплома, която тя пази. Пазителката на архива ми от достижения.
Майка ми.
Понякога ме  дразни.
Но не и този път.
Вече е обяд и аз отварям наново свитъка.
И виждам онова Ъ в него.
Чета го вече внимателно...
Никой не може да спре сълзите...
Това е дядо ми.
Не съм аз с цялото си его.
Едно руло хартия от 1938 - ма.
Чеситити да сте Александровци.
И не забравяйте има и други преди вас.