Помните ли времената, в които си менкахме книги, щото аз имах „ Щамът Андромеда” , а Диана „ Всичко живо е трева”...
За „ Дългият изгрев на Ена” се чакаше около месец, а „Лунна дъга” беше нещо като откровение споделено само с най – близките ти приятели.
Книги, едно такова нещо дето не те оставя на мира докато не прочетеш и последния ред.
Ласкае те, жили понякога, отегчава те, мразиш я, седи до главата ти докато спиш...
Плачеш тайно, когато стария Морел казва на сина си: „ Максимилян, мисля си, че това беше Едмон Дантес...”.
Смееш се на „ ...пустото колело се е изметнало и Пушилката няма никаква система, на друга маса нямаше да спечели и киселица!”
Играеш най – великият покер на света с Рандъм, докато Бранд го вика през валето каро.
Ставаш самурай и почти „говориш” японски с Торанага.
Коничи уа.
Том Бомбадил ти е симпатичен, ама го няма във филма.
Там ги има героите и битките.
Имаш „Куца съдба” и се чудиш какво точно се случва.
Тогава идва Шрайка...
И Планше краде от господин Бонасиьо с въдица.
Мартин плаче, а Юстоса го пита: „ Да не би да нямаш пари да се прибереш моето момче.”
Мога да продължа още...
Но
Книгите са опасни.
Оставят белези.
Завинаги.
как мое да си толко нахална ма, путко щърбава? тука ние иниликтуълцити си говорими за книги от едно време,за Граф Монте Кристо и татко му ,за галактичиския чикиджия и всичко живо е трева,за мамата на Клифърд Сеймък,и кой е по умен и юдовит от брадърите Стругацки,за злоупотребата с метиламфетамини и ефекта на Goodpasture,за новото зло кетонамините и тоталната дерегулация на Substantia Nigra и прекоксиалния Паркинсон---а тя тъпата непоръбена Vulva dystrophika et mikotika разбираш ли си рекламира краставата борса?
ОтговорИзтриване