Два гроша за супа*

Седмицата мина някак между другото, събота сутрин е, и неизбежния поход в търсене на червеи и строене на джунгли, финализира в пералнята и банята поради необходимост.

Пак почнах от края. Е, не е лошо, но за читателите...

В основата на всичко стои един кибрит. Нали ги знаете тези клечици, дето като ги драснеш някъде и се възпламеняват, което им е основното предназначение. Те обаче могат да послужат на някой безроботен да си осмисли времето, като си прави 3D фигурки от тях, докато си яде пицата.

В осем и половина вече бяхме навън и се наслаждавахме на пролетните гълъби. Имаше бял, ама такъв истински, като ония на Пикасо.

След икебаната с червеи и „умряла кора на дървесина”, букета от изгнили листа ми се видя прекрасен.

Без да искам погледнах нагоре и ... Всичко е реклама и рекламата носи пари. На външната изолация на един блок имаше...0889 345 и така нататък изписано със спрей. И то на един, два, три..на шестия етаж. Браво момчета.

Забутания фризьорски салон на гърба, не коментирам. Той е само за ценители на старите бръснари. Там наистина бръснат с бръснач, който се дезинфекцира с домашна ракия, ако случайно пациентът биде порязан. Странното е, че имат клиенти. Но пък рекламата му си я бива – „Фризьорство и бръснене на поносими цени”, малко е поръждясала, но хваща окото.

Телефонът ми звъни. Обажда се Светослав. Най – добрия ми приятел. Нищо важно, но аз се сещам, че не съм почел моя герой с нищо.

В далечната 199..та година малката ми племеница попита, беше на четири, кой е този на банкнотата от 1000 лева. Тогава Светльо и обясни:

„ Това е героят на България, Джин гиби...” и завърши с „Той е героят на вуйчо ти.”

Васил Иванов Кунчев никога не е бил за мен някаква икона.

Докоснат не от Божия Пръст, Цялата Длан е била положена върху главата му.

За мен той е... „ Два гроша за супа”.

Извън предела на човешките понятия за честност.

Тефтерчето...

„Народе????”

Въпреки всичко го е правил за народа, който се е чувствал много добре по това време.

Знаел е, че безсмислено и е продължил.

Можел е да избяга...

Не го е направил.

Саможертва?!

Може би.

Игнатий съжалявам, било е напразно.

Беше обесен вчера.

Не, няма грешка във времето, което използвах.

За мен е вчера.

За вас не знам.

* Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Джин Гиби, Васил Левски е написал в тефтерчето си този разход. Всички останали бележки са „...за делото..”. Този е личен. И надлежно описан.