В последно време страдам от безсъние. Може би си ми идва времето за ранно лягане и още по – ранно ставане. Тази сутрин вампирясах в четири и половина. Седнах на кафе със себе си и погледа ми падна на една смачкана хартия, която много ми заприлича на нещо. Промених ъгъла на възприятие и тя се превърна в дракон. Оригами. Това беше думата. От детството си свързвам това изкуство с едно малко момиче. Майка ми много обичаше да ми разказва тази история.
Оригами е японско изкуство за сгъване на хартия без лепило и ножици.
В пет сутринта мислите ми ме отнесоха към политическите събития от последните няколко седмици. Всичко започна с изслушването за еврокомисар на Румяна Желева. Непризнаването на пълния и провал в началото, рязката смяна на мнението, отзоваването или самоотлъчката. Пълна бъркотия от непоследователност.
Според легендата, който направи хиляда жерава от хартия, ще придобие покой и желанието на сърцето му ще се сбъдне. Садако била малко момиченце от Хирошима. Оцеляла след падането на атомната бомба, но била облъчена. Разболяла се от левкемия. Баба й и разказала легендата за жеравите и детето започнало да сгъва хартия след хартия с надеждата да оздравее.
А, беше толкова хубаво юли миналата година. Убедителна победа на изборите. Обещания за експертно правителство. Разкрития за кражби на предишните. Прекрасни планове за излизане от кризата. Малки пици. Големи думи. Да вземе човек да повярва в елфи, феи, добри вълшебници и... жерави.
Състоянието на Садако се влошило и тя постъпила в болница. Там ежедневно виждала как другите деца умират. И дванадесетгодишното дете разбрало, че е обречено. Въпреки това продължило да сгъва своите птици.
Бързо и неусетно мина времето от 100 – те дни. За тях Бойко Борисов писа пет плюс на правителството. Но както знаем минутите и секундите са относителна величина. Дойде изслушването. Само по себе си, то не беше чак толкова...Последвалата офанзива обаче – да. Зрелищен автогол. И то в мач с неясен изход. Прекомерното самочувствие на премиера, съчетано с идея за собствена непогрешимост имаше кошмарно отиграване. Да не говорим за някои закони и проекто такива, които взривиха мислещата част на обществото ни.
Садако починала в болницата една сутрин. През клоните на крушата, която бола по прозореца и слънцето осветила последния направен от нея жерав. Преди да издъхне детето пожелало мир на земята и край на страданията. Била погребана с венец от хиляда жерава.
Едно дванадесет годишно дете, не чак толкова назад във времето стигнало до мъдрост, по – голяма тази на милиони възрастни.
От тогава жеравът е символ на мира в нейна чест.
От оригами дракона на настоящото правителство, май е останала смачканата хартийка, която видях на масата си тази сутрин. Само под изкривен ъгъл се разбира, какво всъщност представлява.
На какво ще стане символ.
Не ми се мисли.
Снимка:http://blogdelosimposibles.wordpress.com/2009/09/27/origami-no-cortado-no-pegado-solo-doblado/
Оригами е японско изкуство за сгъване на хартия без лепило и ножици.
В пет сутринта мислите ми ме отнесоха към политическите събития от последните няколко седмици. Всичко започна с изслушването за еврокомисар на Румяна Желева. Непризнаването на пълния и провал в началото, рязката смяна на мнението, отзоваването или самоотлъчката. Пълна бъркотия от непоследователност.
Според легендата, който направи хиляда жерава от хартия, ще придобие покой и желанието на сърцето му ще се сбъдне. Садако била малко момиченце от Хирошима. Оцеляла след падането на атомната бомба, но била облъчена. Разболяла се от левкемия. Баба й и разказала легендата за жеравите и детето започнало да сгъва хартия след хартия с надеждата да оздравее.
А, беше толкова хубаво юли миналата година. Убедителна победа на изборите. Обещания за експертно правителство. Разкрития за кражби на предишните. Прекрасни планове за излизане от кризата. Малки пици. Големи думи. Да вземе човек да повярва в елфи, феи, добри вълшебници и... жерави.
Състоянието на Садако се влошило и тя постъпила в болница. Там ежедневно виждала как другите деца умират. И дванадесетгодишното дете разбрало, че е обречено. Въпреки това продължило да сгъва своите птици.
Бързо и неусетно мина времето от 100 – те дни. За тях Бойко Борисов писа пет плюс на правителството. Но както знаем минутите и секундите са относителна величина. Дойде изслушването. Само по себе си, то не беше чак толкова...Последвалата офанзива обаче – да. Зрелищен автогол. И то в мач с неясен изход. Прекомерното самочувствие на премиера, съчетано с идея за собствена непогрешимост имаше кошмарно отиграване. Да не говорим за някои закони и проекто такива, които взривиха мислещата част на обществото ни.
Садако починала в болницата една сутрин. През клоните на крушата, която бола по прозореца и слънцето осветила последния направен от нея жерав. Преди да издъхне детето пожелало мир на земята и край на страданията. Била погребана с венец от хиляда жерава.
Едно дванадесет годишно дете, не чак толкова назад във времето стигнало до мъдрост, по – голяма тази на милиони възрастни.
От тогава жеравът е символ на мира в нейна чест.
От оригами дракона на настоящото правителство, май е останала смачканата хартийка, която видях на масата си тази сутрин. Само под изкривен ъгъл се разбира, какво всъщност представлява.
На какво ще стане символ.
Не ми се мисли.
Снимка:http://blogdelosimposibles.wordpress.com/2009/09/27/origami-no-cortado-no-pegado-solo-doblado/
Няма коментари:
Публикуване на коментар