Аз съм социалист 2

Аз съм социалист и имам две деца.

Вярвам в идеите на Партията.

Вярвам в Бузлуджа.

Вярвам, че Джон Ленън е приятел на Сергей Станишев / не интимен, разбира се /.

Вярвам в ПРЕЗАРЕЖДАНЕТО.

Попаднах случайно на една телевизия, ако това може да се нарече такава, на лицето от смесен произход / така каза съседа, бравовчедката на жена му познава една, която е сигурна за генетиката му / Иван Костов.

Наръсих телевизора си със светена вода и стана авария.

Звукът му се увеличи и не можех да сменя канала.

Прибрах децата с тапи за уши в тяхната стая.

Отвън лаеха бездомни кучета.

Гарвани грачеха злобно.

А той, гореше и не спираше.

Водещия, аз тоя само да го видя някъде, му стоеше мирно като комсомолец пред другаря Сталин / о, сърце , болката не отшумява, колкото и време да минава от тогава /.

Телевизорът гърми.

Лицето Костов рразказва приказки.

Децата ми пищят.

Майка ми се моли на Ст... / пак ме преряза/.

Щял да намали ДДС – то.

Щял да вземе пенсийката на мама.

И цифри споменава.

И на китоловец се направи.

Три кита имало в България.

Не е вярно лицето Костов.

В България е имало само един кит.

Филм имаше даже за него.

Така се казваше „ Кит „.

Свърши се.

Той млъкна.

И се усмихна.

Взех чук / сърпа остана на стената. Висят си на един пирон. /

Размазах му усмивката проклета.

Е, сега съм без телевизор.

И няма как да си купя.

Ама няма такъв кеф.

Да размажеш усмивката на Иван Костов.

Цимент Тор.

P.S. Това е псевдоним. Взех го от вечните ценности на социализма: цимент и тор. Работници и земеделци.